— Китайско производство — допълни тя. Изглеждаше впечатляващо бодра; дори и да чувстваше умора, не я показваше. — Това е човекът, който я е купил.
Гейнис плъзна по масата полицейската снимка на Брайс Абът Флек към Уонг, като я придържаше с пръсти. Уонг не я докосна — не беше докоснал нищо, откакто беше свалил шофьорските си ръкавици. Нямаше намерение да осигури на полицаите отпечатъци, с които все още не разполагаха. А те определено не разполагаха с неговите. И никога нямаше да разполагат, ако зависеше от него.
Болд и Уонг бяха прекарали изминалия половин час в договаряне на правилата на срещата, като Уонг през цялото време внимаваше да не попадне в някой невидим капан. От своя страна Болд не беше споменал името на младежа, когото бяха разпитвали зад „Снукърс“.
— Немски оптичен мерник — каза Уонг. — Много държеше на мерника. Може да е използвал такъв мерник и преди. Може само да е чел за него. Може и да се опитваше да покаже, че си разбира от работата. Да му сваля цената.
— Далекобойност и точност на карабината? — попита Болд.
— С този мерник… ако се нагласи както трябва… ако се използва от опитен стрелец? Триста — четиристотин метра. Ако е аматьор и използва тринога — двеста метра, без проблем. От рамо, до сто, сто и петдесет метра пак може да улучи целта.
— Полуавтоматична — предположи Болд.
— Пълнителят побира трийсет и два патрона. Един в патронника — трийсет и три.
Едно дете можеше да изпразни пълнителя за няколко секунди, осъзна Болд. Уонг седеше с наведена глава, а очите му, изпъстрени с паяжина от червени жилки — сигурен признак за умора, сякаш плуваха зад увеличителните стъкла на очилата му. Той вдигна поглед към Болд и промърмори:
— Ченгета и пушкала! Не мога да ги разбера тези полицаи.
— Сигурен си, че е той — каза Болд, като посочи снимката. За миг почувства тези тридесет и два куршума в тила си.
— А-ха. Петнайсет стотачки.
— Видя ли какво караше?
— Не.
— С какви дрехи беше? — попита Болд.
— Джинси. Май с кожено яке.
— Ботуши? — попита Болд. — Маратонки?
— Не си спомням. Не му видях краката.
— Продавал ли си му нещо преди?
— Не.
— Ами този? — попита Болд, като извади снимка на Дейвид Ансел Флек, по-малкият брат.
— Никога не съм го виждал.
— Значи той притежава оръжие? — попита Гейнис.
— То е негова собственост, да.
— Тя попита дали притежава? — напомни му Болд.
Мъжът погледна към него, но не каза нищо.
— А мерника? — попита Болд.
Очите на Уонг отново заиграха зад зацапаните стъкла на очилата.
— Да приема ли, че отговорът е отрицателен?
— Точно така.
— Значи трябва да дойде, за да вземе мерника — каза Болд и погледна Гейнис със светнали очи, усетил открилата се възможност да заловят Флек.
— Точно така — повтори мъжът.
— Кога?
— Използвам един нов сайт в Интернет, казва се ай-шип. Гарантирана доставка. Утре в десет часа.
— Десет часа. Каза ли му това? — попита Болд.
— В десет мерника ще е при мен. Той трябва да дойде след обяд — поправи го Уонг. — Трябва ми време да проверя стоката.
— Да му нагласиш мерника? — подхвърли Гейнис.
И двамата мъже погледнаха към нея — Уонг, макар и със закъснение, дълбоко впечатлен, а Болд с уважение.
Търговецът на оръжие не отговори.
— Ако си боравил с оръжието преди то да бъде използвано за нечие убийство, можеш да бъдеш обвинен в съучастие. Особено ако успеем да свалим отпечатъци от пръсти.
Мъжът, който смяташе, че това е невъзможно, се подсмихна самодоволно.
— Дори и ако не открием по него твоите отпечатъци — каза Болд. — Радвай се, че разговорът ни е неофициален.
— За какво разстояние той поиска да му го нагласиш? — попита Гейнис.
— Ченгета и пушкала — повтори мъжът, като поклати глава.
— Отговори на въпроса — каза Болд.
— От сто и петдесет до двеста метра — отвърна Уонг.
— Значи планира да стреля от рамо — заключи Болд.
— Сто и петдесет метра. Това поиска. Това ще получи.
— Не! — отсече Гейнис. — Ще я нагласиш от петдесет до седемдесет и пет метра. Първите няколко изстрела ще бъдат ниско долу.
Уонг поклати глава.
— Невъзможно. Ами репутацията ми?
— Седемдесет и пет метра — повтори Гейнис.