— Аха — кимна Гейнис. — Гаджето му. Чух я в стаята за разпити. Смяташ ли, че е възможно тя да не знае за мерника?
— Смятам, че той мисли вместо нея, ако това ме питаш.
— Сто и петдесет за промените — долетя от говорителя гласът на Уонг.
— Той ми даде само сто — недоволно отговори Самуей. Не й достигаха петдесет долара.
Болд провери дали лентата в касетката се върти.
— Това означава, че е изпратена тук от мъж — каза той, — а вече знаем за връзката й с Флек. Това ще улесни Делгато при подписването на заповедите за арест.
— Но няма да ни свърши никаква работа, ако не го пипнем — възрази Гейнис.
— Уведоми екипа на улицата, че това е нашият човек — нареди Болд. — И им кажи, че Флек може да я чака някъде наблизо.
След това Болд се обади на дежурния в диспечерската и му продиктува указания за полицаите в патрулните коли. За по-голяма сигурност съобщенията до тях щяха да се изпращат по бордовите им подвижни терминали за данни. Невъзможно беше тези текстови съобщения да бъдат засечени.
Искаше хората от екипа му да бъдат нащрек. Ако Флек се намираше някъде наоколо, сигурно карабината беше у него. Със или без оптичен мерник, тя беше смъртоносно оръжие.
Радиото на Дули предаваше спора между Самуей и Уонг за парите.
— Почакай. Я да видя дали ми е дал само сто — долетя до тях приглушения глас на Самуей.
Болд не искаше Уонг да откаже да й даде мерника. Той имаше нужда от него, защото точно този мерник щеше да го отведе до Флек.
— Виж ти! — възкликна Самуей. — Че те през цялото време са били в мен.
— Следващия път не искам посредници — недоволно заяви Уонг. — Не правя бизнес с посредници.
— Добре де, добре.
Чу се звън на камбанка, който показа, че Самуей е излязла.
Тя се появи на тротоара пред работилницата на Уонг.
— Оттук не прилича на стриптийзьорка — каза Гейнис.
Болд не отговори. Беше вперил поглед в хората си, които се готвеха да я последват. Джили тръгна след нея пеша.
Дани Линкълн оправи веригата, възседна велосипеда и се включи в движението.
Самуей вървеше на запад. Екипът на Болд я следваше. Двамата с Гейнис седяха напрегнато заслушани в радиото.
Линкълн се обади на дежурния в диспечерската, че Самуей се е качила на автобус.
— Накъде пътува? — попита Гейнис. — На изток или на запад?
— Дявол да го вземе! — извика Болд. Един камион за хляб беше паркирал неправилно и препречваше пътя на микробуса.
— „Хляб чудо“ — прочете Гейнис надписа на гърба на камиона. — Трябваше да се сетим по-рано!
Когато автобусът, на който се беше качила Самуей, се отдели от тротоара и потегли на изток, екипът на Болд бързо пое след него, въпреки че ако ги погледнеше, човек не би забелязал никаква припряност в действията им. Налагаше се да се държат спокойно, в случай че самият Флек наблюдаваше отнякъде.
Болд и Гейнис бяха в микробуса, Лий и Ху ги следваха с форд, а Дани Линкълн енергично въртеше педалите на велосипеда.
Както можеше да се очаква, съвсем като в баснята за заека и костенурката, велосипедът изпревари автомобилите, които бавно се придвижваха напред в оживеното движение. Дани Линкълн следваше неотлъчно автобуса и на всяка пресечка докладваше къде се намира.
Дежурният от диспечерската съобщи, че е пристигнал Фил Шосвиц, който щеше да координира действията на екипите. Шосвиц имаше богат опит в организирането и провеждането на моторизирано наблюдение.
За велосипедиста не беше трудно да следва пътуващия на изток автобус заради честите му спирки. Шосвиц нареди микробусът, фордът и четирите патрулни коли да покрият по-широк периметър, като по този начин осигурят предпазна мрежа.
Шахматната партия беше започнала. Екипът на Болд трябваше да бъде готов да последва Самуей, след като тя слезеше на някоя от автобусните спирки. Същевременно те трябваше да са готови да последват движещия се автобус.
Тази стратегия се оказа печеливша. Кортни Самуей слезе от автобусна линия 7 и се присъедини към останалите чакащи за линия 60 без да разбере, че на четири-пет метра от нея един цивилен полицай наблюдава всяко нейно движение. Самуей проведе кратък разговор от един монетен телефонен автомат на ъгъла, разговор, който не беше засечен, но незабавно щеше да стане причина за разгорещен правен спор. Заместник-прокурорът Лейси Делгато трябваше да се пребори със съда, за да получи достъп до списъка с обаждания от този автомат — ситуация, в която на нейна страна бяха съществуващите в това отношение правни прецеденти, макар че съдът, който следваше либерална политика на защита на правото на гражданите на поверителност, щеше да се противопостави на искането й. Болд беше абсолютно уверен, че Самуей се беше обадила на Флек, който най-вероятно използваше клетъчен телефон в другия край на улицата, в другия край на града или в другия край на страната. Нямаше как да разбере, докато не му предоставеха онзи списък с обаждания.