— Минава през Монтлейк и продължава към района на Университета.
Болд се замисли.
— Той й е наредил да се движи в райони, които са пълни с младежи на нейната възраст. Първо по Бродуей, сега Университета.
— Можем да изпреварим автобуса, Ел Ти. И да изляза на улицата. Ако се опитва да използва тълпата, за да се отърве от нас… Вече ще бъда там и ще тръгна след нея.
Болд до известна степен беше благодарен, че Шосвиц се беше заел да ръководи действията на екипите за проследяване, но Гейнис бе права — беше им се открила идеална възможност и въпреки че криеше известен риск, очевидно си струваше да се възползват от нея.
Прочела мислите му, Гейнис отсече:
— Тя няма да слезе в Монтлейк, Ел Ти. Той й е наредил да отиде в Университета.
Болд се отклони от маршрута, по който му беше наредено да се движи, без да докладва. Радиото пращеше, докато Шосвиц се опитваше да се ориентира в маршрута на автобуса. Гейнис посегна към микрофона.
— Трябва да ги предупредим, Ел Ти.
— Почакай — нареди й Болд.
Той продължи на север по Десето авеню и пое към Университетския мост.
Когато Шосвиц започна да издава заповеди, Болд накара Гейнис да докладва, че вече се движат към спирката на Университета.
— Не сме сигурни, че отива в Университета — възрази Шосвиц по радиото.
Болд взе микрофона от Гейнис и каза:
— Сигурни сме, капитане. Ще пристигна там преди нея и ще пусна Гейнис да я следи пеш.
— Не се отделяйте от групата! — заповяда Шосвиц.
— В момента се движим по Университетския мост. Ще докладвам щом Гейнис слезе.
Той натисна педала на газта, за да заглуши виковете на Шосвиц.
Когато автобусът спря и Самуей слезе, стиснала в ръка кутията, която Мани Уонг й беше дал, Болд вече беше паркирал от другата страна на улицата срещу транзитното колело на Университета, а Гейнис наблюдаваше от близкото заведение на „Кентъки Фрайд Чикън“. Въпреки всичките си усилия Шосвиц сам си беше заложил капан. Тъй като две от колите бяха попаднали в задръстване, сега беше останал само с микробуса на Болд и няколко патрулни коли. И защото патрулните коли не смееха да се покажат от страх, че могат да подплашат Самуей, наблюдението беше поверено на Болд и Гейнис.
Самуей се отправи пеш към тълпата от колежани.
— Постоянно си гледа часовника — докладва Гейнис, която беше поела след нея.
Изминаха десетина минути, през които Шосвиц успя да събере останалата част от екипа, фордът, управляван от Лий, в който като пътник се возеше Джили Ху, паркира на 45-то авеню. Дани Линкълн изненада всички, като пристигна на велосипеда си, преметнал на гръб куриерската си раница.
— Връщаме се към вас — докладва Гейнис. — Мирише ми на друг автобус. Този тип е предпазлив.
Болд предаде информацията на екипа си, като смяташе, че това спиране вероятно представлява част от плана на Флек — докато Самуей се разхождаше из района на Университета, Флек можеше да спечели известно време, за да се придвижи до следващата й спирка и да намери удобно за наблюдение място. За щастие никой от екипа на Болд не беше пътувал с нея в автобуса — нещо, за което Флек сигурно щеше да следи. Болд сподели теорията си с Шосвиц, като го предупреди, че е възможно Флек да се движи пред тях при всеки етап от пътуването на Самуей, и предложи патрулните коли да се отдалечат на достатъчно разстояние от центъра на събитията. Шосвиц се съгласи. Сега в екипа бяха останали само микробусът на Болд и фордът.
Самуей, следвана от Гейнис, мина край микробуса, излезе на транзитното колело и се качи на автобус 67, на чиято електронна табела пишеше „Търговски център Нортгейт“.
Гейнис влезе в микробуса и се настани до Болд.
— Флек иска да я изгубим в търговския център — каза тя.
— Той наблюдава — предупреди я Болд. — Сега става наистина напечено.
Болд пое напред. Автобусът спря на пресечката на 11-та улица и 45-то авеню и след като изчака пътниците да се качат, се отправи на север по „Рузвелт Уей“. Върволицата от автомобили отново затрудни придвижването им. Да си проправят път със сигнална лампа или сирена беше немислимо, а микробусът на Болд и фордът на Лий продължаваха все повече да изостават.