— Ако караме така — отбеляза Гейнис, — ще я изпуснем.
— Какво предлагаш?
— Да излезем на Осмо или на Пето и да поемем успоредно на автобуса, а ако се наложи ще използваме лампата или сирената.
— Това ми харесва — каза Болд.
Той включи левия мигач и навигаторът, който се движеше след тях, ги пропусна, като учтиво присветна с фаровете си. Фордът остана да следва автобуса. Гейнис се обади по радиото и докладва за промяната в плана.
— Тъкмо се канех да предложа същото — каза Шосвиц.
За първи път през последните два часа Болд се усмихна, пресече на червено Осмо авеню и бързо изпревари автобуса, за чието местоположение на съседната улица му бяха докладвали.
След търговския център имаше още една спирка.
— Не знаем дали ще слезе на търговския център — каза Болд.
— Какво, да не си мислиш, че ще я накара да бие път дотук и после да пропусне търговския център? — продължи да упорства Гейнис. — Той се надява, че там можем да я изгубим, Ел Ти. При всички положения ще слезе на търговския център. — Тя се поколеба. — Няма начин, този път ще се наложи да рискуваш.
Болд отби до тротоара. Вдясно от микробуса, през две преки, видя автобуса, който също се готвеше да спре.
— Тръгвай! — извика той.
Гейнис отвори вратата. Болд видя как тя бързо навлезе в огромния паркинг на търговския център и само след миг се сля с многобройните посетители, които бяха слезли от колите си и вървяха към комплекса. Вдясно от микробуса забеляза пътниците, които слизаха от автобуса. Той се взря в тях, измъчен от дългата върволица хора, докато накрая забеляза между тях Самуей. За негово облекчение тя все още носеше пакета. Предположението им се оказа вярно. Гейнис беше нарекла това „риск“, но ако бяха сгрешили, той никога нямаше да го преживее.
Болд продължи да наблюдава и видя как Гейнис забеляза обекта и ускори крачка, за да не изостава. Като продължаваше да държи Самуей под око, Гейнис успя да влезе в търговския център преди младата жена — място, което поставените под наблюдение обекти рядко се сещаха да огледат. Ръс Лий и Джили Ху спряха от другата страна на търговския център и докладваха позицията си на Болд по радиото.
Болд усети как стомахът му се сви. Търговски център. Навалица от хиляди клиенти. Идеалното място човек да изчезне, да предаде някому нещо или да установи, че го наблюдават. Всичко, което Флек трябваше да направи, беше да застане на някой от балконите на горните етажи и да провери дали ченгетата не следят Самуей.
Тъй като бяха използвали Джили Ху в сладкарницата, Шосвиц изпрати в търговския център Лий като подкрепление на Гейнис, но изрично му нареди да използва клетъчния си телефон само в краен случай, защото се страхуваше, че телефонът може да привлече вниманието на Флек.
Изминаха пет минути.
Очакването беше истинско мъчение за Болд.
Шест.
Гърлото му пареше от стомашни киселини.
Десет.
От радиото долетя гласът на Шосвиц, който се чудеше дали да не изпратят Ху на помощ. Болд предложи да не бързат.
— Там е Гейнис, капитане. — Това беше единственото обяснение за неговата увереност.
Дванадесет минути.
Беше готов самият той да тръгне към търговския център.
Четиринадесет минути.
Клетъчният телефон на Болд иззвъня. Той въздъхна дълбоко. Обаждаше се Боби Гейнис.
— Тя отново тръгна, Ел Ти.
— Накъде?
— Към западната страна. Трябва да я видиш… сега.
— Видях я. — Болд забеляза Самуей, която излезе през вратата. Изглеждаше замаяна от топлия въздух.
— Слушай, мацето си купи изрязан бански. Как мислиш, дали приспада тези неща от данъците си? Какво да правя сега? — попита тя. — Не искам да се набивам на очи.
— Ще видим кой ще я вземе оттук — отговори той.
Районът около търговския център не беше място за пешеходци. Колите бяха предпочитано средство за придвижване. Както се оказа, Самуей не се канеше да се качи на кола, а се отправи към тротоара от другата страна на паркинга. Ако Гейнис тръгнеше след нея, можеше много лесно да бъде забелязана. Същото се отнасяше и за Дани Линкълн, който беше пристигнал няколко минути преди това с велосипеда си. Една от възможностите, макар и не най-добрата, бяха необозначените коли.