— Не е за мен. Майка ми плащаше сметките миналата седмица и каза, че трябва да се примири с действителността: на вратата й няма да почука красив мъж на черен жребец и да я спаси, така че трябва да свързваме двата края по друг начин.
— Искаш да яздя жребеца, да почукам на вратата на майка ти и да й връча чека?
— По-добре в брой. Никога няма да осребри чека.
Франк се усмихна.
— Черен жребец, значи? И предполагам искаш да направя това утре, навръх Коледа.
— Зает ли си? Ще се събираш ли със семейството си?
— Едва ли ще им липсвам. — За известно време остана безмълвен. — Добре, ще го направя. Да облека ли черна копринена риза, черни панталони, нещо такова?
— Да. Мисля, че на майка ми ще й хареса.
— Добре, утре в десет сутринта. И така, това вече е уредено, какво искаш за рождения ден?
— Паролата за данните на „Монтгомъри-Тагърт“.
При тези думи Франк се смя с часове както никога досега.
— Хайде, да хапнем нещо. Първо трябва да те осиновя, за да ти дам паролата, а все си мисля, че майка ти няма да пожелае да те дели с мен.
Докато излизаха от кабинета, той попита:
— Искаш ли да наема частни детективи да открият мъжа, който е причинил това на майка ти? Мога да проверя банковата му сметка.
— Може би — рече Ели. — Ще ти кажа след Коледа.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Ели? — Ранди беше нервна. — Защо си толкова притеснен?
Беше рано, а Ранди беше изцапана с боровинков сос. Ели през десет минути ходеше до прозореца.
— Ако чакаш Дядо Коледа, той отдавна е забравил нашия дом.
Искаше да се пошегува, ала се натъжи. Тази година не можеше да си позволи коледни подаръци и постоянно се притесняваше как ще издържа и двамата. Да не говори за времето, когато щяха да са трима…
Ранди бе спряла да мисли за лошите неща като пари и къде, и как… Избягваше да мисли и за Франк Тагърт, този отвратителен…
Трябваше да бъде спокойна, постоянно си го повтаряше наум. Гневът не е полезен за бебето, нито за Ели.
— Челси ли чакаш? — попита тя.
— Не сега, по-късно… — Момчето млъкна и неочаквано се ухили до уши. Като че ли щеше да полети от щастие. В следващия миг запази самообладание, отиде най-непринудено до дивана, седна и взе едно списание. И тъй като списанието бе за домакини, Ранди заподозря нещо.
— Ели, имаш ли нещо против да ми кажеш какво става? Цяла сутрин гледаш през прозореца и… — Тя млъкна и се ослуша. — Това не е ли конски тропот? Ели, какво си направил пак? Каква каша сте забъркали с Челси?
Той я погледна невинно и продължи да се взира в списанието.
— Ели! — малко по-високо изрече Ранди. — Ама този кон идва на нашата веранда!
Синът й си седеше невъзмутимо и едва се сдържаше да не се засмее. Ранди също се усмихна, помисли си, че сега ще отвори вратата и ще види малката красива Челси на понито си, косата й ще се развява буйно, а в ръката си ще държи кошничка с коледни лакомства и подаръци. Ранди се съгласи да участва в тяхната игра.
Избърса ръцете си и се опита да изглежда сериозна, след което се приближи до вратата и се приготви да се изненада и да се зарадва.
Не й се наложи да се преструва. Ахна от изненада. Не, по-скоро изпита истински шок. Вместо понито на Челси видя огромен черен жребец на верандата си. Някакъв мъж, облечен в черно, беше на коня и се опитваше да усмири животното и да наведе главата му, за да може да мине под ниския покрив на верандата.
— Има ли някакви кобили наоколо? — извика ездачът.
— Да, при съседите — изкрещя му и Ранди, като си помисли, че гласът му й се струва познат. — Да ви помогна ли да намерите пътя? — рече и се приближи към него.
След няколко силни дръпвания на юздите и някое и друго проклятие ездачът успя да успокои животното. След това мъжът се наведе, извади от седлото дебел плик и рече:
— Госпожо Харкорт, представям ви… — Думите му секнаха, щом я погледна.
— Миранда — прошепна.
Ранди също загуби дар-слово. Преди миг наблюдаваше черен ездач, който се бори с черен жребец, а в следващия барикадираше вратата.
Франк бе скочил веднага, като съвсем забрави да завърже животното, и викаше пред вратата:
— Миранда! Моля те да ме изслушаш. Трябва да говоря с теб.
Ранди беше опряла гръб на вратата и гледаше подозрително към сина си, който най-съсредоточено четеше списанието, като че бе най-интересното нещо на света.
— Ели! Не знам как точно си замесен в цялата тази история, но искам обяснение, и то сега.
Отвън Франк не знаеше какво да прави. Беше потресен и объркан. Той очакваше да се срещне с майката на Ели, а вместо нея бе видял Миранда, жената, която обичаше, жената, която го преследваше в мислите му вече два месеца и не му даваше миг покой.