ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: Присъствах на някакъв бизнес-семинар. По едно време пред нас застана около четирийсетгодишен, младолик французин. Банкер. Думите му бяха премерени и точни. От него струеше нещо, което определено с повече думи, можеше да се изрази така: ерудиран, сдържан, елегантен, човечен. Обаятелен!
Материята, върху която говореше, ми беше позната. Гледах към матираното стъкло на прозореца зад гърбя му видях да тече тази история…
Има и такива хора. Притежаващи способността да провокират въображението.