— Сега какво те тормози, синко? — попита тя.
— Какво ли не — гатанки, лъжи и загадки, а вече съм твърде стар и уморен, за да извличам от тях някакво удоволствие. Я да си се върнем в Сан Франциско!
— Преди Нова година?
— Утре — искам да кажа днес.
— Дадено — връчи ми тя чашата. — Ако искаш, ще вземем самолета и ще си бъдем там за Новата година.
— Не те лъжа, Ник — разтреперано взе да се оправдава Доръти. — Казах ти всичко. Аз… моля те, много те моля да не ми се сърдиш. Аз съм толкова… — Тя млъкна и се разхълца.
Аз погалих Аста по главата и изстенах.
— Всички сме изтощени и изнервени — рече Нора. — Дайте да изпратим кучето долу, да се наспим и да поприказваме, след като си отпочинем. Ела, Доръти, ще си изпиеш кафето в спалнята и ще ти дам една нощница.
Доръти стана.
— Лека нощ — обърна се тя към мен. — Извинявай, че съм толкова глупава.
И тръгна подир Нора. След малко жена ми се върна и седна до мен на пода.
— Сега нашата Доръти ще се наплаче и настене — каза тя. — Признавам, че животът й не е песен в дадения момент, и все пак… Каква беше страшната й тайна? — прозя се тя.
Предадох й думите на момичето.
— Звучи ми като куп лъжи — завърших аз.
— Защо?
— Как защо? Всичко, което сме чули от тях до този момент, беше лъжа.
Тя пак се прозя.
— Това може да е убедителен довод за един детектив, но не и за мен. Слушай, защо не направим списък на всички заподозрени, всички мотиви за убийство и улики и да ги сверим с…
— Ти свърши тази работа. Аз си лягам. На кое казваш улика, момичето ми?
— Ами например, когато Гилбърт отиде на пръсти до телефона тази вечер, като ме мислеше за заспала в гостната, и нареди на телефонистката да не ги свързва с никого до сутринта.
— Я виж ти!
— Или пък когато Доръти внезапно откри, че ключът от леля й Алис си е бил в чантата й през цялото време.
— Хм!
— Или когато Стъдси ръгна Морели под масата, когато той взе да ти разправя за пияницата, братовчед на… как му беше името? — Дик О’Брайън, познатия на Джулия Улф.
Станах и оставих чашите ни върху масата.
— — Не виждам как някой детектив може да се надява на успех, ако не е женен за теб, но все пак малко се престараваш. Това, че Стъдси бил ръгнал Морели под масата, ще ме накара дълго време изобщо да не се замислям и притеснявам. По-скоро ще се замисля над това дали заблъскаха Врабеца, за да му попречат да ми направи нещо лошо или за да не ми каже нещо. Много ми се спи.
XXVI
В десет и четвърт Нора ме раздруса, за да ме събуди.
— Хърбърт Маколи те търси по телефона. Каза, че било много важно.
Отидох в спалнята — бях заспал в хола — и вдигнах слушалката. Доръти спеше непробудно.
— Ало — промърморих аз.
— Рано е за обяд, но трябва веднага да се видим. Да се кача ли горе?
— Разбира се. Ще закусим заедно.
— Аз съм закусил. Ти хапни нещо и аз ще се кача: след петнайсет минути.
— Добре.
Доръти отвори леко очи.
— Сигурно е страшно късно — промърмори тя, обърна се и се върна към безметежния си сън.
Наплисках си лицето със студена вода, измих си зъбите, сресах си косата и се върнах в хола.
— Сега ще се качи — казах на Нора. — Закусил е, но вземи все пак да му поръчаш едно кафе. А на мен поръчай пилешки дробчета.
— Каниш ли ме да се присъединя към компанията ви, или…
— Естествено. Нали познаваш Маколи? Добро момче е. Някога работихме заедно и след войната пак влязохме във връзка един с друг. Подхвърлял ми е няколко дела, включително и случая Уайнънт. Какво ще кажеш да пийнем по чашка, за да си прочистим гърлата?
— Защо не останеш днес трезвен?
— Не сме дошли в Ню Йорк, за да стоим трезвени. Искаш ли да отидем довечера на хокеен мач?
— С удоволствие.
Тя ми сипа чашка и отиде да поръча закуската. Аз прегледах сутрешните вестници. Имаше кратки съобщения за арестуването на Йоргенсен от бостънската полиция и за убийството на Нънхайм, но далеч повече внимание се отделяше на войната между две гангстерски банди, арестуването на „принц Майк“ Фъргъсън и едно интервю с участник в преговорите във връзка с отвличането на Линдбърг.
Маколи пристигна заедно с момчето, което качи Аста. Аста много хареса Маколи, защото той я потупа мъжки — тя никак не си пада по лигавите ласки.
Маколи имаше бръчки около устата и бузите му бяха изгубили донякъде розовия си цвят.
— Откъде са получили в полицията тези нови данни? — започна той. — Да не си мислят… — Той млъкна, щом Нора влезе в стаята. Беше се облякла.
— Нора, това е Хърбърт Маколи. Жена ми — запознах ги аз.
Те си подадоха ръце и жена ми рече:
— Ник нареди да ви поръчам само кафе. Мога ли…