Нора ме погледна намръщено и каза на момичето:
— Не му обръщай внимание. Цяла нощ е такъв.
— Той си мисли, че съм пияна глупачка — подсмръкна Доръти. Нора пак я потупа по рамото.
— Все пак за какво ти трябваше пистолет? — продължих да питам аз.
Доръти се изправи в креслото и ме загледа с широко отворени пияни очи.
— Заради него! — възбудено зашепна тя. — Ако започне да ме закача. Страхувах се, защото бях пила. Затова. А после се изплаших и от това, та дойдох тук.
— Баща си ли имаш предвид? — попита Нора, като се опитваше да прикрие възбудата в гласа си.
Доръти поклати глава.
— Баща ми се казва Клайд Уайнънт. А той е мъж на майка ми.
Тя облегна глава на гърдите на Нора.
— Аха! — рече жена ми като човек, на когото всичко е ясно като бял ден. — Горкичкото! — додаде тя и ме изгледа многозначително.
— Я Да пийнем по нещо — предложих аз.
— Без мен. — Нора пак ме гледаше сърдито. — А не мисля, че и Доръти се нуждае…
— Нуждае се! Ще й помогне да заспи. — Налях й конска доза скоч и се погрижих да го изпие до капка. Ефектът беше чудотворен — докато пристигнат сандвичите и кафето, тя вече спеше дълбоко.
— Сега доволен ли си? — попита Нора.
— Доволен съм. Дай да я сложим да легне, а ние да седнем да хапнем.
Отнесох я в спалнята и помогнах на Нора да я разсъблече. После се върнахме при храната. Извадих пистолета от джоба си и го разгледах. Имаше два куршума — един в дулото и един в пълнителя.
— Какво ще го правиш? — полюбопитствува Нора.
— Нищо — докато не разбера дали с него е била убита Джулия Улф. Калибърът е 32.
— Но нали тя каза…
— Че го купила в някаква кръчма — от неизвестен човек — срещу гривната си. Чух.
Нора проточи врат над сандвича си и ме изгледа с широко отворени, бляскави, почти черни очи.
— Мислиш ли, че го е взела от втория си баща?
— Убеден съм — рекох аз, но прекалих със сериозния си вид.
— Отвратителен грък! Но нищо чудно и от него да го е взела — откъде знаеш? Нали не вярваш на разказа й?
— Слушай, скъпа, утре ще ти купя цял куп криминални романи, но не затормозвай тази вечер главичката си с тайнствени истории. Тя просто се опита да ти каже, че се бои да не би Йоргенсен да й налети, като се прибере вкъщи, и се страхува, че е прекалено пияна, за да му се опре.
— Какво говориш! А майка й?
— Това е много специално семейство. Можеш… Доръти застана, олюлявайки се леко, на прага на спалнята, по нощница, която й беше прекалено дълга, и като запримига от светлината, рече:
— Моля ви, може ли да дойда при вас? Страх ме е там сама.
— Разбира се.
Тя се сви до мен на дивана, а Нора отиде да вземе нещо да я завие.
VI
Тримата закусвахме рано следобед, когато довтасаха Йоргенсенови. Нора се обади по домофона, а после съобщи, като се опитваше да прикрие възбудата си:
— Майка ти. Чака долу във фоайето. Казах й да се качи.
— По дяволите! — изруга Доръти. — Защо ли й се обадих!
— Защо изобщо не се преместим да живеем във фоайето — рекох аз.
— Не му обръщай внимание — каза Нора и потупа Доръти по рамото.
На вратата се позвъни. Отидох да отворя.
Изминалите осем години с нищо не бяха накърнили красотата на Мими. Имаше по-зрял и фрапантен вид, но това беше всичко. Беше по-едра от дъщеря си и по-живописно руса. Засмя се и тръгна към мен с протегнати ръце.
— Весела Коледа! Така се радвам да те видя след толкова години. Това е съпругът ми. Запознай се с мистър Чарлс, Крие.
— Приятно ми е да те видя, Мими — казах аз и се ръкувах с Йоргенсен.
Беше около пет години по-млад от жена си, висок, слаб, стегнат, мургав мъж, старателно издокаран и нагласен, с гладко вчесана коса и напомадени мустаци.
Поклони ми се учтиво.
— Приятно ми е, мистър Чарлс.
Говореше със силен немски акцент, ръката му беше слаба, но мускулеста. Влязохме в хола.
След като ги представих на Нора, Мими взе да й се извинява за ненадейното нахълтване.
— Но така ми се искаше да се срещна пак с мъжа ви, пък и знам, че единственият начин да замъкна тази глезла някъде навреме е, като я пренеса на ръце. — Тя прехвърли усмивката си върху Доръти. — Хайде, миличко, обличай се.
Миличкото изръмжа с уста, натъпкана с препечена филия, че не виждало защо трябва да си прахосва следобеда у леля си Алис дори на Коледа.
— Бас ловя, че Гилбърт няма да дойде.
Мими каза, че Аста е прекрасно куче, и ме попита дали имам някаква представа къде може да е бившият й мъж.
— Не.
Тя продължи да си играе с кучето.
— Той е луд, направо луд! Да изчезне в такъв момент! Нищо чудно, дето полицията отначало го заподозря, че е забъркан в тази история.