— Не съм много силен.
Като спряхме пред „Кортланд“, не ми позволи да му помогна да слезе от таксито, настоя, че сам можел да се оправи, но аз все пак се качих с него до горе, защото се страхувах да не би да не спомене нищо за състоянието си. Позвъних на вратата, преди той да успее да извади ключа си, Мими ни отвори и се облещи, като видя насиненото му око.
— Пострадал е — обясних аз. — Сложи го да си легне и повикай лекар.
— Какво се е случило?
— Уайнънт го изпратил да се забърка в една история.
— Каква история?
— Остави това сега. Дай да го оправим.
— Но Клайд беше тук — рече тя. — Затова ти се обадих.
— Какво!
— Ами да, беше — закима тя енергично с глава. — И ме попита за Гил. Преди час и нещо. Тръгна си най-много преди десет минути.
— Добре, дай да го сложим да си легне. Гилбърт взе да твърди упорито, че нямал нужда от помощ, затова го оставих в спалнята му с Мими и отидох да се обадя.
— Някой звъня ли? — попитах аз, щом Нора се обади.
— Да, сър. Господата Маколи и Гилд заръчаха да им позвъните, както и госпожите Йоргенсен и Куин. Само деца не са се обаждали.
— Кога се обади Гилд?
— Преди пет минути. Ще имаш ли нещо против да вечеряш сам? Лари ме покани да отида с него на новото шоу на Осгуд Пъркинс.
— Върви. Ще се видим след това. Обадих се на Хърбърт Маколи.
— Срещата се отлага — осведоми ме той. — Нашият приятел се обади и е замислил нещо, дявол знае какво. Слушай, Чарлс, отивам в полицията. Повече не мога.
— Изглежда, че наистина няма какво друго да се направи. Аз самият тъкмо мислех да се обадя на един полицай. Намирам се у Мими. Бил е тук преди няколко минути. Изпуснал съм го за една бройка.
— Какво е правил там?
— Ще се опитам да науча.
— Сериозно ли каза, че ще се обадиш в полицията?
— Разбира се.
— Тогава обади се, а аз ще дойда при теб.
— Добре. Ще се видим значи. Обадих се и на Гилд.
— Една малка новиничка постъпи при нас, след като си тръгнахте. На сигурно място ли сте? Мога ли да ви я съобщя по телефона?
— Намирам се у мисис Йоргенсен. Трябваше да докарам малкия. Онзи ваш риж дявол го е наранил някъде вътрешно и сега кърви.
— Ще го убия това говедо! — изръмжа Гилд. — Значи по-добре да не казвам нищо по телефона.
— И аз имам една новина. Уайнънт е бил тук за около час днес следобед според думите на мисис Йоргенсен и си е тръгнал само десетина минути преди моето идване.
Минутка мълчание, след което той изрече:
— Задръжте всичко така. Пристигам веднага. Докато търсех телефона на Куин в указателя, в хола влезе Мими.
— Смяташ ли, че е пострадал сериозно? — попита тя.
— Не знам, но трябва веднага да извикаш лекар. — И аз побутнах телефона към нея. Щом свърши с него, казах: — Съобщих в полицията, че Уайнънт е бил тук.
Тя кимна.
— И аз затова ти се обадих — да те питам дали да им съобщя.
— Обадих се и на Маколи. И той идва тук.
— Той нищо не може да направи! — възмутено започна тя. — Клайд ми ги даде по своя собствена воля и те са си мои!
— Кое си е твое?
— Ценните книжа и парите.
— Какви книжа? Какви пари?
Тя се приближи до масата и издърпа чекмеджето.
— Ето, виж.
Вътре имаше три пакета с акции, завързани с дебели ластици. А напреки им лежеше розов чек, който да бъде изплатен от „Парк Авеню Тръст Къмпани“ на Мими Йоргенсен — на сума десет хиляди долара. Подписът беше на Клайд Уайнънт, датата — трети януари 1933 г.
— Издаден е за след пет дни — рекох аз. — Що за глупости са това?
— Каза, че нямал толкова пари в сметката си и може би не ще е в състояние да внесе през следващите ден-два.
— Да знаеш, че голям шум ще се вдигне за това — предупредих я аз. — Надявам се, че си се подготвила за неприятностите.
— Не виждам защо — запротестира Мими, — Не виждам защо мъжът ми — бившият ми мъж — да не може да осигури мен и децата си, ако пожелае.
— Не на мен тия номера. Какво си му продала?
— Да съм му продала?
— Какво си обещала да направиш през следващите няколко дни — в противен случай той ще се погрижи чекът да не е валиден.
Тя направи нетърпелива гримаса.
— Наистина, Ник, понякога си мисля, че не си нормален с твоите вечни глупави подозрения.
— Уча се за ненормален. Още най-много три урока, и ще се дипломирам. Спомни си обаче какво те предупредих вчера — че по всяка вероятност ще свършиш в…
— Престани! — изкрещя тя и ми запуши с ръка устата. — Какво си заповтарял едно и също? Знаеш, че изпитвам ужас от това и… — Гласът й стана мек и уж гальовен. — Знаеш какво изтърпях през последните дни, Ник. Не можеш ли да проявиш малко доброта?