— Това е само привидно така. Няма да изреждам нашите привърженици, но ще останете изненадана, ако узнаете колко много са на брой. Истината е тази въпреки някогашните им позиции и изявленията на младини: баронесо, властта на Църквата е голяма над хора, които вече нямат друго бъдеще освен смъртта. Идва една възраст, когато хората разбират, че да се мисли правилно, това означава да се мисли повече или по-малко като нас. Защото хората, достигнали до почестите, стават до един защитници на строя, който ги е дарил с тези почести и осигурява трайността им. А ние сме най-старата и най-здравата опора на този строй. Именно затова почти всички сановници се приобщават до известна степен към Църквата. И затова един кандидат, който има срещу себе си Църквата, трудно може да влезе в Академията. А това обяснява защо един Алексис Лювла е принуден да проявява голяма предпазливост към всичко, което ни засяга. Впрочем трябва да добавя — и това съвсем между нас, че той няма да влезе скоро в Академията. А положението му на просител, нещо, което го прави плах, е много изгодно за нас. Ще чакаме да ни даде доказателства. Той има да изкупва много грехове.
— И все пак, ваше високопреосвещенство — възрази пак баронесата, — смятате ли, че Лювла би могъл да се поколебае между партията си и академическите си амбиции?
— Положително не ще се поколебае — отвърна спокойно монсиньор де Джиаконе — между някакви съмнителни доктрини и твърде определени лични амбиции. Той знае, че неговата партия може да се задоволи само с речи, докато ние изискваме доказателства. Ще произнесе речите и ще ни даде доказателствата.
— Но тогава — възкликна баронесата — вие го считате способен на предателство!
Монсиньор де Джиаконе отхвърли с изискано движение тази пресилена оценка.
— Това е твърде силна дума — забеляза той с чисто църковна сдържаност. — Трябва да се има предвид, че Алексис Лювла е политически деец. Той има изключителен усет за това, което е необходимо да се направи, ето всичко. Можем да му се доверим. Ще бъде винаги против нас, по-яростно от всякога, но ще действува за нас. И от своя страна мога да ви уверя, че във вашия прелестен градец отново ще зацари спокойствие.
— Не остава друго освен да ви благодаря, ваше високопреосвещенство — каза баронесата и стана.
— От своя страна аз също ви благодаря за ценните ви сведения. Как е очарователната ви дъщеря? Ще ми бъде много приятно, ако ме посети. Не мислите ли, че е вече време да вземе по-дейно участие в нашите организации? Напоследък имах предвид нея за един от нашите благотворителни комитети. Не би имала, смятам, нищо против да види името си включено в него. Тя е една Сен-Шул, нали?
— Да, ваше високопреосвещенство. Но това е твърде скромно име.
— Достойно за уважение име. Някога е имало голямо влияние. И може би ще го видим да блесне в политиката, така ми казаха.
— Моят зет не е способен кой знай на какво, ваше високопреосвещенство… Не бих го направила дори мой домоуправител и не виждам с какво друго освен с държавните дела би могъл да се занимава без риск за семейството си. За щастие, той е бъбрив и суетен. Може да преуспее в това поприще.
— Кажете му, че ще има пълната ни подкрепа. Дълг е за хората от известни кръгове да се намесват в борбите на нашата епоха. Бих посрещнал на драго сърце и самия господин дьо Сен-Шул. Възпитаник е на един от нашите колежи, нали?
— Разбира се, ваше високопреосвещенство.
— Изпратете го при мен тогава. Ще обмислим какво бихме могли да направим, когато дойде време за изборната му кампания.
— Тъкмо това е най-трудното. Струва ми се, че ще трябват много пари…
— Бог ще се погрижи за това, той, който е превърнал водата във вино… — промълви монсиньор де Джиаконе с изтънчена благост, с която неизменно отбелязваше края на разговорите си.
Баронесата си отиде.
„Какво ли иска от мене този стар тъпак?“ — помисли си министърът, като пое визитната картичка, която му подадоха. И забарабани с пръсти по писалището си началото на един припрян марш. „Ами ако му изиграя номера със заседание или пък среща с министър-председателя?“ Но това носеше и своя риск: ако посетителят узнаеше, че е бил отпратен неоснователно, щеше да си създаде един силен враг. Впрочем този завистник му беше вече враг (когато е на власт, човек има само неприятели, особено в собствения си лагер), но твърде бездеен неприятел.. Предпазливостта налагаше да бъде щаден. Министърът съблюдаваше следното неизменно правило: никакво особено зачитане на приятелите — нямаше какво да се страхува от тях, — но голямо внимание, по всякакъв начин проява на почит към враговете. В политиката преди всичко трябва да се стремим да обезоръжим противника, да се помирим с него. А човекът, които искаше да бъде приет, беше един от тези противници, които се стараеха да го съсипят, без да престанат да му се усмихват. А това наистина заслужаваше да си даде труд да му се понрави. Стар тъпак беше наистина, но опасен именно поради глупостта си, която му създаваше в кулоарите на Камарата и зад кулисите на партията привърженици изсред недоволните и кретените. А да загубиш подкрепата на кретените беше твърде рисковано…