— Знае ли, че съм сам? — запита той.
— Казва, че е сигурен в това, господин министре.
— Хайде, доведете го! — нареди Лювла с лека гримаса, която набръчка бузите му.
Надигна се още с отварянето на вратата и пристъпи напред да посрещне посетителя си с израз на приятна изненада.
— А, добри ми приятелю, наистина много мило от ваша страна…
— Не ви ли безпокоя, драги ми министре?…
— Шегувате се, драги ми Бурдия! Вие, един от нашите стари републиканци, един от стълбовете на партията, да ме безпокоите! Вие можете само да ми помогнете с вашите съвети. Ние младите ви дължим много, много, държа да заявя това, тъй като ми давате възможност да го сторя. Вашият усет към великите републикански традиции, вашата демократична сдържаност, вашият опит, ето неща, за които съм петимен всеки ден. А вие сте ръководили през великата епоха. Седнете, драги ми приятелю. Мога ли да ви бъда полезен с нещо? Знаете, че предварително… Нищо сериозно, надявам се?
Бившият кафеджия не дъвчеше думите си и вървеше право към целта. Пренебрежението му към младите министри, които го бяха изместили твърде рано, подсилваше природната му грубост. Не приемаше, че някой би могъл да постигне нещо хубаво, ако стои начело на държавата, преди да е преминал шейсетте. Беше на това мнение от девет години насам.
— Кюретата си правят майтап с нас — каза той. — И се питам какво правят през това време вашите служби.
Лювла не обичаше този вид уводи. Той беше много гъвкав, много ловък, удивително опортюнистичен, винаги готов да направи компромис с принципите, но с много болезнена суетност. Когато засягаха суетността му, ставаше веднага зъл и дори просто липсата на възхищение го караше понякога да излиза извън себе си от яд. Изчака известно време, свали усмивката си. Любезността му стана рязка.
— Драги ми министре — отвърна той, — вие сте били в Земеделието, нали? Добитъкът се управлява по-лесно, отколкото хората, позволете ми да ви кажа това. Знам, че имате големи заслуги по отношение на картофите, захарното цвекло, шаролезките говеда и алжирските овце. Но все пак тези хранителни растения и тези интересни четириноги нямат душа. А аз отговарям за души, за четиридесет милиона души, да, драги ми Бурдия! Напомням ви това мимоходом, за да ви накарам да почувствувате известни различия, които може би не са ви се набили на очи, скъпи ми приятелю. При длъжността, която заемам, отговорностите са тежки, много тежки… Но впрочем за какво се касае?
— За Клошмерл — каза Бурдия, мислейки, че ще изненада министъра.
— А! — възкликна без никаква тревога Лювла.
— Може би не знаете какво представлява?
— Клошмерл ли?… Разбира се, драги ми Бурдия. Как може да не го знам? Та нали вие сте родом оттам? Прелестен малък градец в Божоле, с около две хиляди и петстотин жители.
— Две хиляди и осемстотин — каза Бурдия, горд с родното си място.
— Така да бъде! Дано не бъркам повече…
— Но — продължи Бурдия, като търсеше да го улови в неосведоменост — навярно не знаете какво става в Клошмерл? Това е просто позор посред двадесетия век! Божоле ще попадне отново под властта на кюретата ни повече, ни по-малко. Представете си, драги ми министре…
Наклонил глава, Лювла остави Бурдия да приказва. С молив в ръка той чертаеше върху бележника си малки геометрични фигурки, на които като че ли отдаваше голямо значение. Дори от време на време се отдръпваше назад с притворени очи, за да прецени постижението си.
— Но това е сериозна работа, драги ми министре, много сериозна работа! — прогърмя изведнъж Бурдия, който сметна държанието му за проява на безразличие.
Лювла вдигна глава. Със загрижен израз и огромно вътрешно ликуване той си направи удоволствието, което отлагаше от онзи миг, когато Бурдия беше произнесъл името Клошмерл.
— Да — каза той, — да, знам… Точно това ми каза и Фокар преди около два часа.
Промяната, която настъпи в чертите на неговия събеседник, го убеди, че победата му беше пълна. Бурдия не притежаваше непроницаемостта на дипломат. Бръчките и приливите на кръв по възморавото му лице издаваха веднага чувствата му. Той изпусна силна въздишка, която съвсем не свидетелствуваше за някакво топло чувство към депутата, чието име току-що бе споменато.