— Фокар е бил вече тук?
— Няма и два часа оттогава, нали ви казвам. Беше седнал в същия фотьойл, който вие заемате в този момент, добри ми приятелю.
— И таз хубава! — извика Бурдия. — Намирам, че малкият Фокар е твърде нахален! Какво се бърка той?
— Но Клошмерл влиза в неговия избирателен окръг, струва ми се, нали? — подметна Лювла с нарастваща радост.
— И какво от това? Клошмерл е мой край, дявол да го вземе, мой роден край, драги ми министре! Нима това не засяга повече от всекиго мен, кажете? На мен, бившия министър, искат да правят интриги зад гърба! Ще го държа под око този тип…
— Безспорно — каза Лювла много предпазливо, — преди да дойде при мен, Фокар би могъл може би…
— Как, може би ли? — изгърмя отново Бурдия.
— Искам да кажа би трябвало, да, безспорно би трябвало да поговори с вас. Навярно от усърдие, от желание да не губи никакво време…
Предположението на министъра накара Бурдия да се засмее злъчно. Не вярваше на нито една от думите на Лювла, който впрочем не мислеше нищо и произнасяше тези празни фрази единствено за да влоши отношенията между Бурдия и Фокар. Като вършеше това, той прилагаше един от своите големи политически принципи: „Двама души, които са заети да се мразят помежду си, не са склонни да се свържат зад гърба на трети.“ Нова форма на старото правило, използувано от кралете: разделяй и владей!
Бурдия отговори:
— Фокар е дошъл направо при вас само за да ми подложи динена кора и да ме направи на глупак пред всички. Познавам този мерзавец, виждал съм го как действува. Той е един дребен мръсен кариерист.
Тогава Лювла прояви онази сдържаност в преценката, с която трябва да се отличава един държавен деец и най-вече един министър на вътрешните работи. Не бихме посмели да твърдим, че желанието да узнае нещо повече беше съвсем чуждо на това великодушие.
— Струва ми се, драги мой Бурдия, че малко преувеличавате. Забележете — аз разбирам много добре вашето озлобление в настоящия случай, и затова на драго сърце извинявам крайностите ви, а и всичко това си остава съвсем между нас. Но за да кажем истината, трябва да признаем, че Фокар е една от най-блестящите личности от младото поколение, един от най-преданите на партията. С една дума, той е човек, който идва.
Бурдия избухна:
— Кажете по-добре, който препуска, драги ми министре. И то в луд галоп, със съвсем определеното намерение да ни прегази през корема, и вас, и мене.
— И все пак, струва ми се, аз съм в отлични отношения с Фокар. Винаги, когато сме влизали в контакт помежду си, той се е показвал много коректен. Дори само преди малко беше много любезен, изказа много възхвали. „Ние не винаги имаме еднакви разбирания — каза ми той, — но това е дребна работа, когато уважението изкупва малките различия в мненията.“ Това е много мило, не намирате ли?
Бурдия се задушаваше от ярост:
— Тази свиня ли ви каза това? След всичко, което разправя за вас зад гърба ви? Тогава трябва да го чуете! И се осмелява да говори за уважение? Ами че той ви мрази, драги ми министре, мрази ви… Може би греша, като ви казвам това?
— Съвсем не, Бурдия, съвсем не. Това ще си остане само между нас.
— Правя всичко това във ваш интерес, нали ме разбирате добре?
— Естествено. И тъй, Фокар действително ли не е много деликатен спрямо мен?
— Чисто и просто разправя отвратителни неща. Засяга всичко — и частния ви живот, и обществената ви кариера. Разни истории за жени, а така също и истории за подкупи. Твърди, че…
Докато слушаше внимателно с усмивка, с която се поставяше над приписваните му мерзости, Лювла разглеждаше Бурдия: „И като си помисля — казваше си той, — че този стар идиот е на туй отгоре и доносник! Действително има вид на полицейски шпионин… И този кръчмар е успял да стане министър…“
— Продажник, стари методи, спогаждане с буржоазията и плутокрацията. Служене на интересите на едрата металургия. Сиреч, драги ми министре, много просто, вас и мен Фокар ни слага в същата торба и се готви да ни хвърли във водата.
— В същата торба ли, казвате? Не прави ли никаква разлика?
— Никаква, никаква. В същата торба, нали ви казвам!
Тази стрела се заби дълбоко в суетността на Лювла, кръвно го засегна. Този глупак току-що му беше казал нещо, което действително го обиждаше: че хората не правят никаква разлика между него, Лювла, блестящия университетски възпитаник, и този бивш кафеджия, когото презираше. Вместо да го сближи с Бурдия, от това твърдение той му стана още по-отвратителен. Имаше желание час по-скоро да прекрати този разговор. Натисна един скрит под писалището си бутон на звънец. При този сигнал идваха да му предадат някакво измислено стандартно съобщение. Даваше да се разбере, че се касае за някаква високопоставена личност в държавното управление, която го викаше по спешност. Това беше начин да се избави от досадните посетители. Впрочем и Бурдия нямаше какво повече да му каже, защото скандалите в Клошмерл не го интересуваха вече чак толкова, откакто беше узнал, че Фокар го беше изпреварил. Той призова още веднъж министъра да даде строги нареждания, та централната власт да предприеме енергични действия в Божоле — ала първоначалната му разпаленост беше намаляла.