— Напълно ясно — отвърна началникът на секретариата, като постави досието пред себе си.
Когато остана сам, той огледа океана от книжа, в който беше потънало писалището му. И изръмжа по адрес на министъра и на началника на кабинета му: „Чудни хора! Движат работите си като посещават финансистите и директорите на големите вестници, а пък аз съм само една машина за разрешаване на деликатните въпроси. И ако стане някакъв гаф, естествено, всичко се стоварва на гърба ми! Както и да е…“ Движението, което направи с раменете, изразяваше, че се примиряваше с това положение на нещата. Повика първия секретар и му предаде досието и нарежданията.
Първият секретар, Марсел Шоа, току-що беше написал два скеча за следващото ревю на „Фоли Паризиен“. Поискаха му да направи известни поправки, с оглед да се благоприятствува представянето на някоя си Баби Мамур, млада звезда, за която се казваше, че е в добри отношения с Люсиен Варанбон, бивш министър-председател, комуто предстоеше да стане отново такъв в близко време. Да се понравиш на тази млада особа, означаваше да се поправиш същевременно и на Варанбон, да се прикрепиш към колесницата на политическата му кариера. Цялото бъдеще на Шоа може би зависеше от тези два скеча. За момента той не виждаше коя държавна работа би могла да се сравни по важност с тези няколко закачливи куплета, които щяха да бъдат одобрени от едно красиво момиче, защото щяха да му дадат възможност да вдигне великолепните си крака. Баби Мамур пееше най-вече с краката си — и всички признаваха, че има очарователен глас. А Шоа трябвате да се срещне с нея същия ден при директора на театъра, след репетицията. Едва имаше време да скочи в някое такси. С ръкавици и шапка в ръка, той пробута досието на втория секретар.
Вторият секретар беше зает с ноктите си и вършеше това с голямо старание. Без да прекъсва заниманието си, той измърмори на себе си: „А пък аз, чисто и просто пет пари не давам за Клошмерл! По-късно ще се видя с хубавата Режин Лиоше, жената на префекта и ще я заведа на дансинг. Няма да седна да си блъскам сега главата с френските общини! Ще предложим това развлечение на нашия приятел Ремон Берг.“
Наведен над изпъстрени със зачерквания листа. Ремон Берг пишеше с крайно прилежание и бързина, Потръпването на лявата му ръка, която притискаше челото му, свидетелствуваше за бурни усилия на мисълта.
— Безпокоя ли те, приятелю? — запита вторият секретар.
— Да, всъщност — отвърна без заобикалки Ремон Берг. — Ако е за някакви бумаги, наистина нямам време. Довършвам за списанието „Епок“ една статия, която трябва да бъде дадена за набор утре. Смятам, че началото е просто чудесно. Искате ли да ви го прочета? Ще ми кажете впечатлението си.
— Един момент само, приятелю, и ще бъда на ваше разположение. Трябва най-напред да направя необходимото по тази история.
Вторият секретар побърза да се измъкне. Отиде в съседната стая, където се намираше четвъртият секретар. Подаде му любезно досието.
— Драги ми приятелю — каза той, — това е една дребна работа.
— Не! — отсече четвъртият секретар.
— Но това е съвсем дребно нещо. Бързо ще я свършите…
— Не! — повтори по-силно четвъртият секретар.
— Намирам все пак удивително… — забеляза вторият секретар.
За трети път не му се даде възможност да довърши.
— Аз работя, да! — извика четвъртият секретар с яростно изражение.
Вярно беше. Той работеше, и при това работеше по държавните дела. Имаше неколцина като него в министерството, момчета с малко бъдеще, които имаха тази странна склонност.
— О, извинявай, драги приятелю!
Вторият секретар се отдалечи, като стигна до това заключение: „Работата наистина не прави хората любезни!“
В съседната стая един млад елегантен човек с решителна външност беше наредил върху писалището си снимки на автомобили и ги сравняваше.
— Не желаете ли да си купите един автомобил оказион? — попита той втория секретар. — В момента имам две-три прекрасни работи. На много изгодна цена, драги мой. Възползувайте се, докато е още време. Ето един шестцилиндров Делаж, който е точно на десет хиляди километра. Или предпочитате Бало, Воазен, Шенар?
— Не дойдох за това…
— Няма значение. Човек купува кола тъкмо тогава, когато най-малко е мислил за това, вярвайте ми. Нямате ли измежду вашите познати някой, който би се интересувал от един Ролс? Нов модел, най-луксозна каросерия. Принадлежи на един американец, който се завръща в родината си. Имам колата от първа ръка, а това е от значение за комисионните. По повод комисионните, разбира се, вашата е осигурена, ако сделката стане.