"И тъй, ето че изведнъж Адел Торбейон почна да става безсрамна, все току въздиша, очите й едни такива хлътнали, като че ли са я били с юмруци, и все с онова изражение на човек, който мисли за неща не особено трудни за отгатване, и дето им се въртят в главите на жените, когато любовта ги направи шашави. Тази, рекох си, която дълго време си беше кротувала и въртяла честно и почтено търговийката, да не би пък да си е загубила сега акъла по Иполит Фонсиман. Такъв хаплю като Артюр (хаплю, понеже беше мъжът и затова беше като кьорав) можеше нищо да не забележи, но тия работи не можеха да се скрият от човек като мен, дето познава всички жени в града и околностите. Един полски пазач с униформата си и властта да състави акт, ако не е схванат в езика и ръцете, като стои по цял ден без работа и се прави, че уж не забелязва нищо, а пък следи всичко, скоро научава много неща за жените и ги държи в ръцете си, само за да мълчи, защото ще стане лошо, ако някой човек, който умее да вижда зад фасадата, отиде някой ден и разправи всичко!
Имах си колкото си ща време, за това не ще и дума, и понеже ги следях тези дупли, знаех да се появя тъкмо в подходящия момент. Подходящият момент — ето къде е цялата работа с тези мили магарици. За човек, който умее и който познава похватите им, не е трудно да разбере кога трябва да се домъкне уж случайно.
И тъй, Адел изведнъж просто се побърка, все една разсеяна, та чак объркваше сметката, и човек можеше направо да се измъкне от кръчмата, без да плати. Една жена, която почва да забравя чак дотолкова, нещо, съвсем противно на обичаите в нашите села, където всички жени събират стотинките, не се чудете, добри ми господине — пипнало я е за задника, и то здравата. Говоря за жени като Адел и Жудит, да речем, жени с голям темперамент, които умеят да се наслаждават както трябва на тая работа, майсторски и с плам, а не като онези превземки, както онези студени жени, от които никак не ти се ще, виждал съм аз от тях. Такива, дето никога не закипяват, са само злоба и тям подобни и са много отегчителни за мъжете. Това е ясно — жени, които не можеш да задоволиш откъм тая страна, не можеш да ги задоволиш откъм никоя друга, трябва да знаете това. Наричат ги жени с глава. Охо! Жените не са създадени, за да работят с главата си, това е моето мнение, а когато работят с главата си, работят лошо впрочем. Винаги им куца нещо, а това е, защото не им сече както трябва акъла, ще кажа аз, Босолей. С жените, господине, съм бил близък, слушал съм ги, държал съм ги и всичко останало, с дузини. По необходимост, като полски пазач, представят се много случаи, когато са сами в къщи, при тези дяволски бури тук у нас в Божоле, които ги преобръщат всичките наопаки, така да се каже. Чуйте моя съвет: за да имате мир в къщи, вземете си някоя добра дебеланка, малко отпусната, една от онези дунди, дето почти падат в несвяст само като ги пипне човек, а понякога дори само като ги погледне така, някак обещаващо. С такива винаги ще се справяш, докато си горе-долу държелив. Танго за танто — щом ще се крещи, по-добре е жените да крещят през нощта, отколкото през деня, и още по-добре, ако това е от удоволствие, а не от лошотия. Основно правило: добрата жена се познава в леглото. Жена, която се държи там добре, рядко бива истински зла. Когато ги прихващат, нервите им де, покажете й на какво сте способен — това веднага пропъжда дяволите от тялото им, и то по-добре от китката за ръсене на Понос. След тая работа стават съвсем кротки и са винаги съгласни с вас. Не е ли така, какво мислите?
"Адел, по онова време си я биваше и още как, и си играеше с мнозина, и само за да си напълнят малко очите, мъжете в Клошмерл отиваха да пият едно вино в кръчмата. И дори, да си кажем правото, Артюр тъкмо от това натрупа голямата пара. Трябваше само да остави другите да хвърлят погледи на жена му, за да му бъде кръчмата винаги натъпкана с хора, а това значеше пълно чекмедже с мангизи всяка вечер. Правеше се, че не забелязва, когато мъжете попипваха Адел. Не ревнуваше, понеже не я пускаше много-много да излиза, и затова нямаше как да докараш работата докъдето трябва. Трябва да кажа също така, че Артюр беше як мъжага, който качваше пълна бъчва на колата, без дори да изпъшка. Така че никой хърба нямаше да му натежи много на ръката. С него бяхме винаги нащрек.