Като видях тази съвсем променена Адел, която дори престана да се шегува с клиентите, та чак почна и да греши като връщаше пари, и то в своя загуба, подуших, че става нещо. Аз отдавна си мислех, че е буйна жена, макар и да се правеше на кротка. Но никой не казваше, че е сложила досега рога на Артюр. Трябва само смелост и малко време, за да пипнеш някоя фуста, защото тези проклети келешки, когато ги прихване, винаги му намират цаката, та ако ще и за пет минути, да швъкнат нанякъде. Казах си, като видях Адел така променена: „Туриха му ги този път на Артюр!“ И донякъде ми беше кеф, понеже не беше право. И наистина, признайте, че не е право, когато в един град има само две-три хубави жени, те да бъдат все на едни и същи хора, докато в това време на другите не им е много весело с безмесните и дървенячките!… И се залових аз да открия проклетата късметлия свиня, която беше успяла да докопа Адел, без да го усетят. Не ми трябваше много време, за да ми стане ясна работата. Само като проследих как Адел гледаше Фонсиман, с едни такива влажни очи, как бавно му се усмихваше, без да гледа никого, как се надвесваше над него да му сервира, като отъркваше о главата му хубавите си гърди, и как забравяше всички останали, за да не изтърве нито за миг хубостника си, докато беше в кръчмата, разбрах каква е работата. Жените, като изпаднат в такова състояние, се издават по двайсет пъти на ден, без дума да кажат — любовта блика от тялото им, като пот под мишница. А че е така, така е, защото мъжете около тях просто пощръкляват, понякога без да могат да разберат защо. „Добре — рекох си аз, като видях тая смешна работа, — скоро ще стане каквото ще стане!“ Имаше опасност не толкова от Артюр, според мен, колкото от отсрещната Жудит, която нямаше да отстъпи и най-малкото парченце от своя сладкиш, а пък тъкмо Иполит беше нейната торта с крем.
Както предвидих, така и стана, и то много скоро. Моята Жудит веднага подуши какво й се беше случило и по цял ден взе да стои на прага с намръщено лице и да хвърля мръсни погледи към кръчмата, та човек си казваше, че няма да изтрае дълго време и ще дойде да издере очите на другата. И все току пращаше онзи свой глупак Туминьон да пита дали не са виждали нейния Фонсиман. А скоро почна да разправя съвсем високо в магазина си, че Адел си е била от край време такава-онакава, и че някой ден щяла да отиде да я нарече безсрамница, без да й мигне окото пред Артюр. И вдигаше такъв шум като побесняла, че слухът се разнесе из целия град и стигна до ушите на Адел, па мина и край ушите на Артюр. И той стана много подозрителен, и взе да разправя, че нямал обичай да изтървава онези, които му изменяли, и че нямало да се отърват живи от ръцете му, и припомняше историята с онзи човек, когото пребил само с един юмрук като се връщал една нощ пеш от Вилфранш. Докато накрая Иполит, заплашен и от Жудит, и от Артюр, се уплаши и се премести да живее в друга къща в долния град, като остави Адел, съсипана като вдовица. А Жудит отсреща тържествуваше и почна да ходи в града по два пъти в седмицата, вместо по един и да излиза повече от всякога с велосипед. Иполит си кротуваше. А Адел се издаваше по очите, че си поплаква. Целият град следеше историята и най-малките маневри на тримата.
По-сетне научихме всичко, и то беше точно така, както се бях догадил, по вина на Иполит, който не можа да се сдържи да не разправи наляво и надясно, когато веднъж се беше напил, че се бил забавлявал добре с Адел. Разбира се, по-добре щеше да направи, ако беше мълчал. Но рядко се случва мъжете в края на краищата да не разкажат подробно за тези неща някой ден. Щом веднъж всичко свърши, остава им поне удоволствието да се хвалят и да пораждат завист, когато жената заслужава това, както беше случая с Адел, която едва ли щеше да си намери Йосиф, ако й беше хрумнало да се прави на Пoтифарка [Потифар — древноегипетски сановник, чиято жена се опитала да съблазни Йосиф. Той я отблъснал, но връхната му дреха останала в ръцете на тази жена, която след това го обвинила пред мъжа си, че искал да я насили. — Б. пр. (Петефрий или Потифар — Сашо)] с клошмерлските мъже. Виж, аз не бих я оставил да ме кандърдисва. Предварително бях готов да не й откажа любезността. Но тя не ми обърна внимание. Тази жена не беше загубила ума си.