Всичко това стана около три седмици преди войската да дойде в Клошмерл. За три седмици Адел се беше поутешила, но честолюбието й беше засегнато, и освен това беше свикнала лошо с Фонсиман, лесно си угаждаше, понеже го имаше под ръка, в една от горните стаи. През оградата и задния вход той можеше да се промъкне през всяко време. Лошите навици, в сравнение с всичко друго, са може би най-хубавото в живота, Може също така да се каже, че най-опасно е, когато те прихване на по-късни години. Разбирате за какво става въпрос в случая с Адел, нали? А пък и Артюр навярно е бил доста поразредил, както става винаги в семейството, понеже ядеш все една и съща манджа. И пуйка с труфели да ядеш всеки ден, накрая пак ще почне да не ти се услажда повече от някоя безвкусна каша. Щом някоя жена стане нещо обикновено, всекидневно, човек по-трудно се настройва с нея. Само като си помислиш, че може да ти падне нещо ново, понякога нищо особено, понеже в края на краищата всички са еднакви, пощуряваме, говоря за нас, мъжете, защото за жените е по-друго. Докато са доволни, не ги интересува много-много чуждото. Но рядко е да бъдат съвсем доволни, и това почва да им човърка непрекъснато куфалницата, защото нямат за какво друго по-важно да мислят, ако рече човек да помисли. Разбира се, така беше и с Адел. Една хубава кобила, която никога не беше хапвала овес и тъкмо бе почнала да се тъпче с него — ето че не й даваха повече. Изведнъж твърде много я озаптиха. На нейните трийсет и пет години, можете да си представите какъв удар беше това! Обърка и акъла, разбира се.
И тъкмо тогава, както казах преди малко, ето ти пристигна и войската в Клошмерл, около стотина момци в най-голямата сила на младите си години — пожар носеха те със себе си, защото тази весела младост мислеше само за фусти и как да бърка под тях. Всички жени се чувствуваха под обстрел и мислеха за това подкрепление от буйна сила, която стоеше бездейна във военните квартири и измъчваше момчетата, а това пораждаше жалост у нашите добри жени, защото те имат голямо сърце и обичат да утешават. Искам да обърнете внимание как разбирам аз някои неща. Пристигането на войници винаги разстройва жените. Казват, че униформата им правела впечатление. По мое мнение това е по-скоро поради многото мъже, пълни с енергия и бодрост, и чиито погледи парят кожата им, а също така и поради това, което те си мислят за войниците. Винаги бързи в смъкването на гащите, те смятат войниците бързи и в продължаването на започнатото, без да искат съвет, нито да питат за позволение. Като че ли възможността да бъдат тръшнати и изнасилени им разпалва кръвта: това навярно им е предадено по наследство от прапрабабите им, които до една са си изпащали както трябва, когато разбойническите армии преминавали през този край. Най-сетне не е трудно да се забележи, че тази им представа за войниците раздвижва в тях цял куп неща, които иначе дремят дълбоко в тяхната природа. Жените — истинските искам да кажа — всички повече или по-малко са мечтали да пищят от ужас пред някой хубав момък, който ще им покаже всичко, без много да се церемони, изведнъж, защото от ужаса коремът им изпада в добро разположение. Това е така и за онези жени, дето не искат да ги питат за мнението им, та да не им е мъчно, нито пък да ги гризе съвестта, и после да могат да кажат: не съм виновна аз. Тъкмо това ги прави мечтателни, когато видят войници — мисълта, че някой от тези решителни мъже би могъл да се нахвърли върху тях, и само като си представят това, им става топло. Щом като мъжете и жените почнат да се гледат малко по-така, както се случва, когато минава някой полк, мнозина стават рогоносци наум! Ако всичко ставаше наистина така, както става в главите на хората, ще стане славен свински панаир от задници, какво ще кажете, не е ли така?
И така, когато видях тези стотина здравеняци, настанени в Клошмерл, веднага си казах, че в скоро време ще стане голяма патърдия И ето ги всички жени все навън, уж вадят вода с помпата, навели се над кофите, навирили задниците, а корсажът им ей така зейнал. В тези корсажи, където се виждаше надълбоко, и под тези поли, които не скриваха останалото, представяте си как гъмжеше от погледи, проврели се вътре като змиорки. Тези проклети дяволици не се и съмняваха в това, и според мен, тъкмо затова идеха толкова често на помпата, където иначе почти никак не ходят: в нашия винарски край нямаме много-много нужда от вода. И, значи, всички почнаха да си хвърлят погледи, открито или скришом, и мъже и жени, а сетне взеха и да се шегуват, жените без твърде да издават мислите си, а пък войниците ги издаваха твърде високо, премного високо, за да им бъде приятно на мъжете, които иначе пет пари не дават за жените си, но веднага отново почват да си ги харесват, щом някой друг им обърне внимание, това е стара работа. А жените пък, щом подушат, че ги желаят, само от това вече им става приятно: някои унили досега изведнъж захващаха да пеят, и в пералнята беше страшна врява — а там, ония, които не бяха толкова диви, гледаха благосклонно на възможността да се позабавляват допълнително след вечеря. Такова едно разбъркване не можеше да продължи дълго, без да се случи нещо. Започнаха да се приказват много неща, много повече, отколкото наистина ставаха, това е положително. Щом войниците почнеха да пообикалят повече около някоя веселячка и тя да получава повече комплименти от съседките си, можете да си представите, нали, завистливките веднага я изкарваха мръсница и разправяха, че вършела отвратителни неща в някой килер или в кьошето под сайванта. Положително не ставаха чак толкова неща, колкото се разправяха. Но все пак ставаха и големи работи, и тук, и там, навсякъде, и понякога с такива жени, за които не се приказваше нищо. Най-бъбривите обикновено не вършат много нещо: при тях всичко се превръща в думи, докато онези, които наистина се отдават, нямат нужда от приказки. Най-много се следяха жените, у които бяха настанени началствата, понеже се смяташе, че нашивките правят по-приятни всякакъв вид неща. А това наистина доказва, че суетността има пръст във всичко. От единия до другия край на Клошмерл се говореше, че Марсела Бароде навярно не си губеше времето с младия лейтенант, който не излизаше от нейната къща. Въпреки всичко не можеха да я укорят, защото беше вдовица от войната и в известен смисъл това беше напълно заслужена компенсация, която не нанасяше вреда никому, и същевременно доставяше удоволствие на двама души. А в магазина на Жудит имаше голяма блъсканица, защото тя е правила винаги голямо впечатление на мъжете. Но там беше загубена работа: за нея нямаше по-хубав от нейния Иполит, беше се натъпкала догоре със своя Фонсиман.