От всички жени най-много ме интересуваше Адел, у която се беше настанил капитан Тардиво, най-важната личност в града, ако се гледа по власт и новост. След срама, който преживя затуй, че Фонсиман я заряза така, че целият град разбра това, Адел не се държеше вече както по-рано. И появата на един капитан в странноприемницата дойде тъкмо навреме да я поразтуши. Без да се смята, че това ласкаеше, един капитан беше нещо къде-къде по-горе от Фонсиман — нищо и никакво секретарче на съда. Разбрах добре играта на капитана. Най-напред пообиколи в „Галери Божолез“, както всички новодошли в града. Като видя, че от оттатъшната страна на улицата няма файда, върна се на отсамната, и взе че си тури до прозореца нещо като писалище, но по-скоро за да си плакне с Адел очите и да си опече бързо работата, няма нужда да казвам коя. Не я изпущаше из очи, Адел, тази чужда свиня. Това беше обида за нас, мъжете, понеже Адел е местна жена. Когато някоя от нашите мами мъжа си с някого от нашите, няма какво толкова да се дрънка: това прави едновременно един рогоносец и един щастливец повече, и ако мъжете почнеха твърде много да му придирят, как ще искат после да им падне и на тях нещо в такива градчета като нашия, където всички се познават? Но да гледаш как една нашенска жена мами мъжа си с един чужденец, е, това трудно се преглъща! Ще изглеждаме на същински глупаци, ние клошмерлци, ако стоим със скръстени ръце, докато мръсницата си прави кефа!
И все пак, макар че виждахме как работата се опича, не мърморехме чак толкова, защото никой не обичаше много-много Артюр, понеже все се мисли за по-хитър от всички и смята другите за будали, ама прибира паричките им в касата си. Такъв тип хора никой не обича. Трябва да ви кажа също така, че предната година Артюр се беше хванал на бас пред пълна кръчма с хора. „Става рогоносец този, който иска да стане — беше казал той. — Аз не искам да ставам, и няма никога да стана!“ „Хващаш ли се на бас, и на какво?“ — запита го Ларудел. „Много просто — отвърна Артюр, — в деня, когато се докаже, че съм рогоносец, ще отворя едно буре, ще го поставя ей тук посред кръчмата и всеки ще може да пие, без да плаща, цяла седмица наред.“ Това е бас на горделив и глупав човек, съгласете се! Знаехме, че беше предварително загубил баса си, откакто Фонсиман това-онова, но никой не искаше да се наеме да му го каже. Между желанието да пие без пари и страха да не създаде неприятности на Адел, всеки предпочиташе да мълчи, в края на краищата.
Понеже не се възползувахме от баса, приятно ни беше да гледаме дали Артюр няма да стане още веднъж рогоносец. Ако беше преди шест месеца, никой нямаше и да помисли, че този нещастен Тардиво може да сполучи, но щом веднъж Фонсиман беше проправил път, всичко се изменяше. Двама-трима, значи, следяхме твърде внимателно как вървят работите. Не беше лесно да се разбере, защото Адел нямаше да седне да бие барабан, за да ни държи в течение на нещата, а не можехме, както е казано, да държим свещта я! И затова всички се колебаехме и не смеехме да кажем „да“ по въпроса, дали рогата на Артюр ставаха по-дълги.