И ето ти го по едно време пристига и Понос, разтревожен, че вижда измъчени и страдащи хора. „Добри мои приятели — не знаеше какво друго да каже, — трябваше да идвате малко по-често на литургия. Господ щеше да бъде по-доволен от Клошмерл.“ А пък Пиешу питаше: „Как стана това, я ми разправете!“, сетне изслушваше и този, и онзи, без да каже нещо, хитрецът му с хитрец. А Кюдоан, глупакът му с глупак, се жандармеризира много късно. И тъй, Ламолир, Маниган, Поапанел, Машавоан, Бивак, Бродкен, Туминьон, Фонсиман, Блазо, най-сетне всички, дори и онзи мръсник Жиродо, почнаха да разискват как да оправят тази работа, която почти не можеше да се оправи, най-напред поради Татав, когото нямаше как да го възкресят, а сетне и поради Адел, Артюр и останалите, които за да им се оправи фасона, трябваше да лежат и да бъдат лекувани. Накрая, по съвета на Мурай, който им каза, че е по-добре така, понеже може да има усложнения, а понякога и нужда от операция, решиха да изпратят всички ранени във Вилфранш, като предварително телефонират в болницата, и да ги натоварят всичките на автомобили, за да ги закарат по-бързо и без да ги друсат много. Мурай лично взе в своя автомобил Адел, защото тя беше най-зле и не биваше да се изпуска из очи, понеже имаше опасност да загуби много кръв, както разправяше той. И така, към четири часа следобед всички ранени бяха заминали, освен Тафардел, чиято цицина беше почнала да става черна, но той продължаваше да изпълва тефтерчето си, за да изпрати за отмъщение разни статии на вестниците, а пък именно тези статии подпалиха барута, та имаше опасност цялото правителство да отиде по дяволите, понеже казвал, Тафардел, че били убили Татав, ранили Адел и фраснали с тояга по главата учителя в Клошмерл, и то по заповед на кюретата, а това вдигна голям шум в цяла Франция и стигна чак до трибуната на депутатите, на които им затрепериха гащите от страх да не би да ги катурнат. Това наистина показва, че образованието, дори у един такъв кръгъл глупак, може да направи големи работи!
След като всички заминаха, клошмерлци все още не можеха да се съвземат от нещата, които се бяха случили, неща, необясними иначе освен с голямата глупост човешка, а това е най-лошата болест на човека, ако се помисли добре. Да се убие Татав и да се ранят десет души, само защото Артюр бил рогоносец — е, не може да се каже, че има много ум в тая работа, дори като се вземе предвид и честта. Не е твърде смислено да се поставя честта на такова място, ще признаете. Ако всеки път, когато някой става рогоносец, всичко трябва да завършва с кървища и тям подобни, не остава нищо друго освен да си приберем багажа и да затворим дюкяна си. А това ще направи живота наистина непоносим! Удоволствието от задниците, не ще и дума, е най-голямото удоволствие на тоя свят, и господ е трябвало само да направи тъй, че най-голямото удоволствие да не идва оттам, не е ли тъй? Ето как мисля аз.
И на края трябва да ви кажа как започнала цялата тази история, която стана на 19 септември. От едно анонимно писмо, получено същата сутрин, Артюр научил, че Адел се забавлява с Тардиво. Щом узнае нещо такова, човек лесно си припомня и разни подробности. Същото станало и с Артюр, като размислил за странното поведение на Адел от идването на войската насам. Ревността го накарала изведнъж да прогледне, онези двамата не се усетили, затова продължили, без да се притесняват, а в това време, за да се увери напълно, Артюр ги наблюдавал мълчаливо през вратата на задния коридор. Като видял само как Адел се отърквала в Тардиво и му говорела тихо, в него не останало повече никакво съмнение. Тогава именно му притъмняло пред очите, нахвърлил се върху Тардиво на улицата и почнал да го удря по лицето, а Артюр няма лека ръка, можете да бъдете сигурни в това. И тъкмо тогава часовият отсреща, в объркването си, дал онзи изстрел, от който била ранена Адел. А другият часовой, понеже не можел да се справи с Артюр, който беше як като бик, го намушкал с щика си. И всички клошмерлци, които били наблизо, се ядосали като видели Адел ранена, а сетне и Артюр, и то не само ранен, ами и рогоносец, при това от някаква чужда свиня, и решили да им видят сметката на войниците, и се нахвърлили да ги бият. Така започнал боят. По-късно разбрахме всичко.
Разкри се също така и от кого беше анонимното писмо, тъй като предния ден изпращачът отишъл във Вилфранш, а името на града се разчете на печата на плика. Изпращачът беше Пюте, видите ли, която бях зърнал да ги следи във Фон Мусю. Тя беше причината за всичкото зло, както преди това беше предизвикала цялата онази история с писоара. Не можеше да стои, без да върши зло, тая. Това показва, че религията в ръцете на мръсниците прави от тях винаги още по-лоши мръсници. Тя беше наистина голяма гад, тая Пюте, същинска филоксера за града ни.