Выбрать главу

— Едно нещо само ме учудва във вашия разказ, господин Босолей. Как така войниците са имали патрони в себе си?

— Много задълбавате с въпросите си, драги ми господине. Може би понеже имаше обсадно положение, както казват във войската, което Тардиво беше обявил с моя барабан, за да си придаде важност, навярно. А може би понеже в тази колониална част имаше немалко разбойници, всички бяха повече или по-малко скитници и бракониери. А също така и поради голямата бъркотия, която настъпи през първите години след войната. По малко от всичко това. Важното е, че имаше няколко куршума — съвсем достатъчно, за да се набута един от тях в тялото на Адел, а друг да фрасне Татав. Освен това, да си кажа правото, тези войници пиеха твърде много божолезко вино, без да ги е много-много грижа. А в нашия край имаме коварно вино — някой, който не е свикнал, бързо направя главата. Откровено казано, тези войници въобще не изтрезняваха. Това са най-добрите обяснения, които могат да се дадат за една такава драматична история, която в края на краищата беше съвсем безсмислена. Основно правило: не бива да се търси много ум в поразиите.

XIX

Малки причини, големи последици

Ранените току-що бяха напуснали Клошмерл. Обезумял от ярост, Тафардел отиде в пощата, откъдето влезе в пряка връзка с областните кореспонденти на парижката преса, които на свой ред незабавно предадоха по телефона в Париж страшните известия на учителя. Съвсем слабо смекчени, тези съобщения се появиха във вечерните вестници на столицата. Драматичните събития в Клошмерл, раздути от озлоблението, поразиха министрите, и по-специално Алексис Лювла, върху чиито плещи падаше едновременно цялата тежест на тази история и цялата отговорност като представител на правителството.

Председателят на министерския съвет, придружен от своя министър на външните работи и значителна свита от специалисти, се намираше по това време в Женева, където представляваше Франция на конференцията по разоръжаването.

Тази конференция беше започнала при най-щастливи предзнаменования. Всички нации, малки и големи, бяха приели, че трябва да се разоръжат, и бяха съгласни, че разоръжаването ще облекчи до голяма степен теглата на човечеството. Оставаше само да се съгласуват всички становища, неизбежно различни, преди да се изготвят членовете на един световен план. Англия заявяваше:

— От няколко века насам ние сме първата морска страна в света. Освен това ние, англичаните, притежаваме половината от всички съществуващи колонии в света, а това ще рече, че ние сме полицията в половината земно кълбо. Ето изходната точка на всяко разоръжаване. Задължаваме се, щото тонажът на нашата флота да не превишава никога повече от два пъти тонажа на следващата по големина флота в света. Да започнем, значи, със съкращаването на тонажа на по-малките флоти, след което незабавно ще пристъпим към съкращаването и на нашата.

Америка заявяваше:

— Принудени сме да се месим в работите на Европа, където всичко върви зле, поради прекалено въоръжаване, но която разбира се, не може да се меси в работите на Америка, където всичко върви добре. Разоръжаването, значи, засяга преди всичко Европа, която не е годна да контролира това, което става в другия континент. („Впрочем тези японци са наистина големи и опасни мерзавци.“ Но това се шепнеше само зад кулисите на конференцията.) Предлагаме една американска програма. Американските програми са във всяко отношение великолепни, защото ние сме най-процъфтяващата страна в света. Най-сетне, ако не приемате нашата програма, очаквайте да получите нашите извлечения от фактури…

Япония заявяваше:

— Готови сме да се разоръжим, само че на нашия народ трябва да се признае един „коефициент на разширение“, което, справедливо погледнато, не може да му се откаже, ако се сравни с останалите народи. Понастоящем ние имаме най-висока раждаемост в света. И ако не въведем малко ред в Китай, тази нещастна страна ще изпадне в анархия, а това ще бъде неизмеримо бедствие за човешката общност. („Впрочем тези американци са надути грубияни и вдъхващи безпокойство мръсници.“ Но това се шепнеше само зад кулисите на конференцията.)

Италия заявяваше:

— Щом се изравним по въоръжение с Франция, с която сме равни по население, ще почнем да се разоръжаваме. („Впрочем тези французи са наистина големи крадци. Едно време ни откраднаха Наполеон. А ето че сега ни откраднаха северна Африка. Рим, сразил ли е или не е сразил Картаген, а?“ Но това се шепнеше само зад кулисите на конференцията.)