Швейцария заявяваше:
— Тъй като сме неутрална страна, която никога няма да се бие, ние можем да се въоръжаваме колкото си щем, това няма никакво значение. („Впрочем, ако разоръжаването беше свършен факт, нямаше да има вече конференция по разоръжаването, и на нашето туристическо бюро това нямаше да му бъде никак приятно. А и вие, господа, вие също не бихте имали така често възможност да идвате в Швейцария за чужда сметка.“ Но това се шепнеше само зад кулисите на конференцията.)
А пък Белгия:
— Тъй като сме неутрална страна, чийто неутралитет не се зачита, искаме да се въоръжим свободно до зъби.
А малките страни, съвсем наскоро образували се, най-немирните, най-белалиите, най-кресливите, заявяваха:
— Ние сме най-големите поддръжници на разоръжаването на големите държави, които ни заплашват от всички страни. Но що се отнася до нас, първо трябва да помислим да се въоръжим прилично. („Впрочем, въоръженията са много необходими за нашите заеми, тъй като гарантират на заемодавците ни, че парите ще им се върнат чрез посредничеството на търговците на оръдия.“ Но това се шепнеше само зад кулисите на конференцията.)
Накъсо казано, всички страни бяха съгласни с една формула, която се свеждаше до една дума: „Разоръжете се!“ И понеже всички страни бяха изпратили в Женева военните си експерти, фирмите Круп и Шнайдер сметнаха за навременно да командироват веднага най-добрите си търговски агенти, на които в хотелите положително би им се отдала възможност да поговорят за най-новите модели и да получат добри поръчки. Тези търговски агенти познаваха из основи професията си, притежаваха картони с най-подробни сведения за държавните дейци и техните сателити и разполагаха с такъв бюджет за подкупи, който даваше възможност да бъдат задоволени и най-трудните съвести. Впрочем, повлияни от миролюбието на околната среда, двамата търговски агенти счетоха за по-изгодно също да се разоръжат в областта на търговията.
— Има място и за двама ни, драги колега — каза агентът на Круп. — Какво ще кажете за това?
— Ja wohl, ja wohl! — отвърна му на неговия език, от куртоазия, агентът на Шнайдер. — Ich danke so. Положително, няма да седнем да се бием в Женева!
— Тогава ще делим поравно — заключи агентът на Круп. — За кои артикули по-точно смятате, че имате по-изгодни условия?
— За 65, за 75 и за 155 скорострелни, и за 270 и 380 положително сме без конкуренция — отвърна французинът. — А вие?
— За 88, за 105, за 210 и за 420, смятам, че не можете да се мерите с нас — отвърна германецът.
— Тогава, дадено, куме!
— Дадено! И вижте какво, за да ви докажа, че съм лоялен, обръщам ви внимание, че България и Румъния имат намерение да подобрят леката си артилерия. Положително ще свършите работа с тези хора. Все пак, внимавайте с България — кредитът не е бог знае какъв.
— Вземам си бележка. А вие пък се насочете към Турция и Италия. Знам, че се нуждаят от тежки оръдия за укрепленията си.
От четиридесет и осем часа насам двамата търговски агенти бяха вече провели някои полезни разговори и бяха връчили няколко обнадеждващи чека. А самите пазарлъци в конференцията не вървяха чак толкова лесно. Но бяха произнесени вече пет-шест първокласни речи, с много възвишена мисъл, превъзходно преценени с оглед международните отражения. Френската реч беше на първо място.
През нощта на 19 септември в Женева пристигна шифровано известие във връзка с произшествията в Клошмерл. Щом съобщението бе преведено, секретарят изтича в покоите на министър-председателя, за да го уведоми незабавно за него. Ръководителят на правителството прочете два пъти съобщението, а след това още веднъж на глас. После се обърна към някои свои сътрудници, които се намираха там.
— Дявол да го вземе! — каза той. — Моят кабинет може прекрасно да хвръкне от една такава история. Трябва да се върна незабавно в Париж.
— Ами конференцията, господин министър-председателю?
— Много просто — ще я торпилирате. Измислете някакъв начин, и то колкото се може по-бързо. Разоръжаването може да почака — стават вече петдесет хиляди години, откакто чака. Ала Клошмерл няма да чака, и онези тъпанари там могат да ми тупнат някоя интерпелация само за четиридесет и осем часа, нали ги знам какви са!
— Господин министър-председателю — предложи шефът на експертите, — може би ще се намери начин да се уреди всичко. Поверете вашия план на министъра на външните работи. Той ще защити становището не Франция, а ние ще го подкрепяме с всички сили.