Гледаме по Уличката на монасите се носи някаква страшна кранта, ама чисто гола, само с една молитвена броеница, препасана около корема и малка шапка, поставена на върха на главата и накривена настрани. Отгатнете кой? Оная Пюте, драги ми господине! Чисто гола, една такава като фурия, и като ги плещи едни, ама такива мръсотии, че можеше да обърне в бягство цял полк от зуави [Френски колониални части, съставени първоначално от бойци от кабилското племе „зуауа“. — Б. пр.]. Направо чалната, какво! Една особена такава лудост, как се казваше, завършва на „ична“…
— Еротична ли, господин Босолей?
— Точно така. Една еротична чалната, точно това беше станала тая Пюте тогава, тъкмо по време на голямата неделна литургия. Изглежда, че това й станало поради прословутата й добродетелност, която тя не беше успяла да пробута на никого. Най-накрая я ударило в главата. Това показва, че когато добродетелността не се използува както трябва, могат да станат поразии. Не е хигиенично, такава продължителна добродетелност, каза после доктор Мурай, който сигурно разбира повече от тия неща, от Понос, все пак. Както и да е, това е отделна работа.
И така, значи, Пюте се приближаваше в одеянието, за което ви казах вече, а ние стояхме и я гледахме, повече от любопитство, отколкото от удоволствие, защото това, което ни показваше не беше никак хубаво, бога ми! Ако бяхме видели една Жудит, една Адел, или още двайсетина други в този необикновен вид, щяхме да се зарадваме и още как, и щяхме веднага да им помогнем, като ги хванем. Ала тази тук предизвикваше само болка, съжаление и отвращение. Като я гледахме такава грозна и страшна, обяснявахме си сега по-добре злобата й. Беше страхотно слаба, приличаше на таласъм, от който можеха да ти настръхнат косите нощем, тази лицемерно набожна вещица. Беше само кости, покрити с провиснала кожа и осеяна безразборно с отвратителни остри косми като на див звяр. На цвят — оваляна като че ли в лайна, би казал човек. Ребрата й стърчаха като обръчи на бъчви, гърдите й бяха сякаш два стари чорапа, празни и увиснали, а коремът й — остър и грапав, не беше служил за нищо друго освен да фабрикува смляна храна Но най-страшното бяха краката й. Имаше не по-малко от три пръста разстояние между бедрата. А не знам нищо по-отвратително от неприлепнали женски бедра. Напомнят ми на скелети. Ами задникът й, господине! Като две орехови ядки от месо, точно толкова, привлекателни и сбръчкани като стари дюли. А лицето й беше по-грозно от всякога, и този креслив глас, който приличаше на скърцането на стара ръждясала врата. Най-сетне, какво да ви кажа, противна във всяко отношение, не ще и дума.
Не сварихме да се съвземем от смайването си. Както си беше гола, значи, тая чалнатата, взе че влезе право в черквата, през главния вход, като ревеше своите песнопения от гадни ругатни. Юрнахме се всички подир нея, като си казвахме, че ще има голям сеир с влизането й посред литургията.
Сеир имаше повече, отколкото си мислехме. Като продължаваше да крещи, Пюте тръгна по централната пътека на църквата и всички енориаши запищяха от ужас, сякаш виждаха дявола, преобразен като жена, а тъкмо това го прави още по-страшен, я! А пък Понос тъкмо се обръщаше за едно „Dominus vobiscum“ [Бог с вами (лат.). — Б. пр.] и така се сащиса, че току повтаряше само: „Но, драга моя госпожице, но, драга моя госпожице… не бива така!…“ И тогава яростта на тази удивителна католичка се стовари само върху него — захвана да бълва какво ли не срещу Понос и да го обвинява в най-големите свинщини, които един мъж може да извърши, злоупотребявайки с по-слабите жени. И същевременно, като се възползува от смайването на всички ни, тази мръсница взе, че се качи на амвона и почна да държи такава налудничава проповед, каквато сигурно никога не се е чувала в черква. Най-сетне Никола се посъвзе от слисването си, остави алебардата и се запъти към амвона, за да смъкне оттам тая Пюте. Едва бе стигнал до първите стъпала на тясната стълба и оная запрати право в лицето му всичките набожни книги на Понос, а сетне стовари върху главата му и табуретката с цялата сила, на която е способен един луд човек. Ако не носеше двувърхата си униформена шапка с пера, щеше направо да го пребие. Това все пак го зашемети и го извади от строя, още повече че краката му не го държаха вече така здраво след онзи мръсен удар на Туминьон, който съвсем не го беше фраснал по зъбите, нали… Така че тая Пюте държеше положението, чисто гола на амвона сред черквата, с още по-накривена шапка на глава. Наложи се да се намесим всички и да я атакуваме със стълби от няколко страни едновременно, а в това време Туминьон, който й имаше зъб, я сграбчи отзад за косите и я смъкна долу. И мислите, че имаше след тая работа литургия ли, нея неделя? Накрая пипнахме я неколцина тази дяволска жена и така успяхме да я отведем в дома й, сетне дойде Мурай и следобед я закарахме с автомобил във Вилфранш, този път облечена и вързана здраво, за да не мърда. Затвориха я в Бурк, при лудите, без надежда да оздравее. Никой повече не се заинтересува за нея. Не ще и дума, градът наистина си отдъхна от нея, защото без нея сума ти истории нямаше да станат, а и Татав щеше да си бъде още жив, а може би по би му се искало да си остане жив, на Татав де, макар че си беше идиот…