Между семействата Гонфалон дьо Бек и Сен-Шул имаше някакво неясно родство. Чрез Сен-Шулови Дьо Бек бяха свързани с баронесата, а чрез нея можеха да се поддържат неофициално добри отношения с архиепископа, нещо, което съвсем не беше без значение. Пиешу си каза, че подкрепата на тези нови среди ще го направи една от най-влиятелните личности в Божоле, господар най-малко на десет долини. Една случайност, умело подготвена и от двете страни, събра заедно баронеса дьо Куртбиш и сенатора. Стана въпрос, между двамата, за Оскар дьо Сен-Шул, за политическото му бъдеще.
— Можете ли да се заемете с моя глупак? — запита направо баронесата.
— Какво знае да прави? — попита Пиешу.
— Деца на жена си. И при това, нужно му бе доста време. Извън това — нищо особено полезно. Достатъчно ли е, за да стане от него депутат?
— Предостатъчно — каза Пиешу. — Въпросът не е там. Бих могъл тайно да улесня избирането на вашия зет при условие, че всеки ще има изгода от това. Така че после да не бъда упрекнат от никого, разбирате ли?
— Разбирам много добре — каза баронесата все тъй рязко. — С една дума, какво искате?
— Не искам нищо, уговарям се — отвърна студено Пиешу, чиято диалектика се бе обогатила с нюанси, откакто той ходеше често в парламента. — Това е доста различно…
Баронесата не обичаше тези купешки приказки, които изглеждаха като поучения, предписвани от селяндури. Тя изрази яда си.
— Между нас двамата, драги мой, политическите хитрувания са излишни. Вие сте по-силен, съгласна съм. Впрочем, намирам, че това е жалко, и нищо не ще ме накара да променя мнението си. Но моите прадеди са разисквали повече договори от вашите, и то по-важни. Защото моите прадеди, драги мой сенаторе, не са били кои да е.
— Прадеди, госпожо баронесо — забеляза спокойно Пиешу, — аз също имам. Щом като съм тук.
— Незначителни хорица, навярно, господин сенаторе?
— Много незначителни хорица, госпожо баронесо. Слуги, твърде често. А това изобщо доказва, че моите прадеди са действували по-умело от вашите… И тъй, за какво говорехме?
— Вие имахте думата, господин сенаторе. Чакам вашите условия с вързани ръце и крака, драги мой. Да видим, дали ще се възползувате от това.
— Ще се възползувам толкова малко, че ще ви освободя веднага — каза галантно Пиешу. — Изпратете при мен вашия зет, така ще бъде по-просто. Мъжете се разбират по-лесно помежду си, когато се касае за някои по-особени въпроси.
— Добре — каза баронесата. — Ще му обадя.
Тя стана. Готвеше се да си върви, но преди това:
— Пиешу — каза тя приятелски, — би трябвало да се раждат хора като вас в нашия свят… вместо тези контета с птичи мозък, като този беден Оскар. Изглежда, че сте били хубав мъж на трийсет години? И сте забравили да бъдете глупав. Елате на вечеря в замъка някой ден. И доведете с вас и дъщеря си, тази млада Гонфалон дьо Бек. Ето че стана от нашите, тази малка!
— Още е твърде рано, госпожо баронесо. Боя се, че има още да се желае, що се отнася до маниерите й!
— Именно за това, драги мой, трябва да се заема с нея. Ще я пооформя. Видях я, хубаво момиче е.
— И освен това не е никак глупава, госпожо баронесо.
— Но мъжът и е глупав за двама, на горката хубавица! Както и да е, ще се опитаме да направим от нея една почти прилична имитация на знатна дама. Защото винаги ще й липсват няколко века възпитание, не забравяйте това, драги мой! Казвам го, без да искам да ви засегна!
Пиешу се усмихна.
— Не се засягам лесно, госпожо баронесо, би трябвало да знаете това. Но мисля, че моята Франсин ще се научи бързо на вашите гримаси. Единадесет месеца откакто се е омъжила и вече е възприела цялата онази надутост на вашите високомерни особи. Трябва да видите как говори със собствения си баща!
— Това е добър признак, драги ми сенаторе! И така, разбрано! Доведете ми я, ще я науча на надменността на благовъзпитаните. Ако ме слуша, децата й, след двайсет години, ще бъдат напълно вчовечени.
Преди да си тръгне, баронесата отново се изтърва и изрази някои съжаления.
— Колко жалко, че хората от нашия свят имат нужда от вашите пари, за да поддържат положението си!