Кариерата дори на едно такова хубаво и неглупаво момиче, какъвто беше случаят с Дади, е все пак трудна и зависима от много случайности. Преди да се приобщи към тази аристокрация на куртизанките, които наричаме държанки, Дади като начинаеща преживя черни дни. Мъкнеше се нощем в центъра на Лион като малка гладна и плаха скитница, която не всякога успяваше да продаде тялото си. При това тялото й беше хубаво, без никакъв недостатък. Но известността на едно тяло, както и известността на един талант, се разпространява бавно. Имаше един период, когато се спеше с Дади за петдесет франка. Няколкостотин души спаха с нея на тази цена, както биха спали с всяка друга, и на никой и през ум не му мина да се похвали с това. По-късно някой откри достойнствата на Дади. И тогава стана много трудно да се спи с нея и всички искаха да сторят това на каквато и да е цена. Тя има прозорливостта да разбере тогава, че от сега нататък ще трябва да раздава благоволението си с крайна пестеливост, условие, което тя наричаше, кой знае защо, „преструвките на кокошките от висшето“. Оттогава някакво снобистко течение се насочи към Дади. Едрата индустрия започна да си я оспорва и няколко фалита на търговски фирми бяха обявени в нейна чест. Славата й на опасна жена покачи цената й на върха на най-високата тарифа.
Изненадващо е, че бе приела услугите на Раул Жиродо, чиито средства бяха скромни и немного сигурни. Но в случая имаше увлечение, а освен това Дади си позволяваше една прищявка. После мисълта за женитба, толкова силна у всяка жена, каквото и положение да заема, отново изигра своята роля в плановете й. След като знаеше добре сексуалната привързаност на Раул към нея, тази мисъл не й се струваше толкова невероятна. Но съществуваше една друга пречка, която Дади не подозираше, пречка, която караше Жиродо-баща да бледнее в един ъгъл на кафе-сладкарницата, от където наблюдаваше, без те да го виждат, сина си и любовницата му.
През времето на своята неизвестност Дади бе станала няколко пъти предмет на „тайни милостини“ от страна на нотариуса — ето това беше ужасната действителност, която току-що се беше разкрила пред него. Известно е, че тайните милостини имаха в отплата някои съвсем интимни услуги, а нотариусът предявяваше в това отношение такива специални изисквания, че смяташе за недопустимо синът му да узнае някога за тях. Можем да си представим объркването на бащата, у когото заплахата от тези срамни разкрития възпираше избухването на справедливото му възмущение. Скрит зад една от колоните на заведението, той обмисляше най-различни начини, за да откъсне сина си от властта на тази жена, чиито средства за въздействие, както сам знаеше това, бяха много силни, силни и разяждащи. Тъй като някога беше изпитал техния могъщ ефект върху уталожените си вече чувства, той беше в състояние да прецени какъв би бил ефектът им върху лесно възпламенимите чувства на един млад човек. Към това се примесваше някаква смътна ревност, която, прибавена към загубата на петдесетте хиляди франка, измъчваше ужасно горкия човек. Най-сетне той чувствуваше как неговото достойнство биваше въвлечено в тази работа и ставаше играчка на съдбата.
Раул и Дади станаха изведнъж и хвърлиха поглед към хората в залата. Младият човек забеляза баща си, а дамата му позна в това дребно човече бивш свой клиент тъкмо когато Раул, сочейки й Жиродо, й каза: „Ето го моя старик! Трябва да поговоря с него. Чупи се!“
Понятно е, че в случая Жиродо беше пленник на неизповедимите тайни, които младата жена знаеше, и че страхът да не проговори възпря нотариуса от действия, и че Дади, още щом откри този страх — а това стана много скоро, — се почувствува господарка на положението и подтикна Раул към луди разходи, огромни заеми и арогантни бунтове.
За Жиродо това беше жестока Голгота. За две години трябваше да изплати двеста и петдесет хиляди франка дългове, направени от Раул, без да се смятат сумите, които този окаяник измъкваше от майка си. На нотариуса му се случи веднъж да срещне на една лионска улица Дади и тази отвратителна развратница, която тровеше живота му, тази наемна довереница на неговите пороци, се осмели да му се усмихне. Срамът и мъката подкопаха Жиродо. Животът му изтичаше през открехнатата врата на касата му, откъдето излизаха парите, които му изтръгваше тази лионска Месалина [Първата жена на римския император Клавдий I, известна с развратния си живот. Убита през 48 г. от и. е. — Б. пр.]. През последните месеци като че ли кръвта му влачеше меден окис из жилите му — до такава степен тенът му бе придобил оттенъка на стар бронз, изложен на атмосферните влияния. Жиродо умря на петдесет и шест години, изпълнен с толкова огорчение, че вече на прага на вечността той се сбогува със света, като промърмори: „Тази мръсница ме изсмука!“ — съвсем неясен израз, който бе сметнат за бълнуване. После нотариусът изпадна в кома [Сънно състояние, физическа депресия, близка до смъртта, вследствие болест или тежка рана. — Б. пр.].