Такива твърди методи подсилваха уважението. Никой в градеца не би дръзнал да се възправи срещу доктор Мурай. Но той сам избираше своите врагове и кюрето Понос беше един от тях — впрочем той му стана враг съвсем неволно, само защото се беше намесил в нещо, което не му влизаше в работата, за корема на Сидони Сови. Тази история заслужава да бъде разказана. Но трябва да я чуете от устата на Бабет Манапу, един от най-добрите езици на Клошмерл, която се е специализирала в някои от тези истории. Нека я чуем:
— На Сидони Сови, такова, коремът й почна да става ей такъв голям. На нейната възраст, нали така, нямаше опасност да е прегрешила. Доста езици разправяха, че Сидони навремето, когато била млада, дявол криела под полата си. Но това са работи, които не могат да се проверят, твърде отдавнашни неща. Една жена, мине ли шейсетте, никой вече не си спомня какво е вършила, когато е била момиче. Право казано, и добро да е направила, и зло да е правила, все това си е сега, когато не може да направи нищо. За това, което е направил, или за онова, което не е направил, съжалява повече човек?
И така, значи, ето ти я и Сидони с нейния корем, който растеше като тиква на слънце. Но там е работата, че поради корема си не можеше да ходи вече по нужда. Беше й станало задушаване на червата…
— Искате може би да кажете запушване на червата, госпожо Манапу?
— Точно така, както вие го казвате, добри ми господине, точно така го каза и докторът. Рекох задушаване, понеже и то е пак подуване. Но изглежда, че подуването на корема не го наричат така, както подуването на бузата, да речем. И тъй, този корем почна доста да тревожи децата на Сидони, особено Алфред. Надвечер най-сетне се решил да я попита: „Не се ли чувстваш нещо добре, а, майка ми? Може би не ти е добре, като че ли си малко гореща?“ Само това й рекъл, а Сидони не отвърнала ни да, ни не, защото и на нея не й било ясно какво й ставало в корема. Но ето че през нощта я затресла такава лиша треска, че чак леглото й скърцало. Децата й почакали още, до 9 часа, за да бъдат съвсем сигурни, че няма да оздравее от само себе си, за да не хвърлят на вятъра пари за една визита. Тогава Алфред най-сетне казал, че не трябва да се мисли за разноските и че ще бъде по-християнско да доведат лекаря.
Познавате ли доктор Мурай? Много го бива в наместването на счупени ръце и крака, няма какво. Той намести крака на Анри Бродкен, дето падна от стълбата, когато брулеше орехи, и ръката на Антоан Патриго, когото беше ударила лошо машината на един камион. Но по болестите на вътрешностите е по-слаб, отколкото по счупванията доктор Мурай. И тъй, пристига, значи, той у Сови и повдига завивката на Сидони. Веднага разбрал всичко.
— Ходи ли по нужда? — запитал.
— Никак не ходи! — отвърнал Антоан. Като свършил с опипването на Сидониния корем, който бил твърд като бъчва и толкова голям, ни повече, ни по-малко, докторът казал на децата: „Да излезем навън!“ Когато всички излезли на двора, Мурай рекъл на Алфред:
— Така както е сега, все едно, че е умряла.
— Поради корема ли? — запитал Алфред. — Какво има вътре?
— Газове — отвърнал доктор Мурай. — Или ще й пукнат корема, или ще я задушат. Или едното, или другото, скоро ще стане.
И като казал това, доктор Мурай си тръгнал с вид на човек, който е съвсем сигурен в думите си. Помислете, това са думи, за които се заплаща по двайсет франка на лекаря, защото той има автомобил да ви ги донесе чак у дома — но това е срамота най-сетне! Особено когато тези думи са лъжливи, както е било в случая, и ето доказателство за това, ей сега ще видите.