— Имам пълното право, господин свещеник, да говоря за това, което е общоизвестно. И затова тези мъже, които в уличката не се погрижват да прикрият,… които показват, господин свещеник,… които показват всичко…
Кюрето Понос прогони тези нечестиви видения и възстанови точните им размери, определени им от закона на естествените явления.
— Драга моя госпожице, някои непристойности, които случайно сте съзрели, се дължат положително на онази безхитростна разпуснатост на селското ни население. Смятам, че тези дребни случки — печални, съгласен съм, но редки — не са в състояние да покварят нашите деца на Мария, които минават със сведени очи, със свенливо сведени очи, драга моя госпожице.
Това простодушие накара старата мома да подскочи.
— Децата на Мария, господин свещеник, имат бързо око и всичко забелязват, уверявам ви! Виждам ги какво правят от моя прозорец. Пламнало им е това, за което не мога и да помисля. Има хора, които биха купили евтино тяхната невинност. Сиреч, малките биха им я дали срещу нищо, срещу нищо от нищото, и дори биха благодарили! — завърши Жустин Пюте със саркастичен смях.
Снизходителната природа на клошмерлското кюре не можеше да допусне постоянното наличие на злото. Добрият свещеник смяташе от собствен опит, че човешките заблуди са краткотрайни и че животът, следвайки своя ход, разрушава страстите и превръща и тях в пръст. Добродетелта според него беше въпрос на постепенно изхабяване. Опита се да успокои набожната стара мома.
— Не вярвам, че нашите благочестиви девойки имат преждевременна представа за някои неща, дори… хм… зрителна, драга моя госпожице. Ако предположим това — а аз не мога да го допусна, — злото не би било непоправимо, тъй като би могло да се превърне в добро чрез оповестяване на женитба, нито пък би било без полза — боже мой, трябва да си признаем това, — защото би напътило постепенно нашите девойки към разкриване на някои неща, които би трябвало все пак… Нашите мили деца на Мария, госпожице, са призвани да станат добри майки. Ако, за жалост, някоя от тях би избързала малко, брачното тайнство бързо би оправило всичко.
— И таз хубава! — извика Жустин Пюте, неспособна да сдържи възмущението си. — Значи, господин свещеник, вие насърчавате бъркотиите?
— Бъркотиите ли? — възкликна клошмерлското кюре, обзет изведнъж от ужас. — Бъркотиите ли? Но кълна се в мулето на свети Петър, госпожице, не насърчавам абсолютно нищо! Искам да кажа, че всичко на този свят се върши от ръката на човека с позволение божие и че жените са предопределени за майчинството. „Ще раждаш в мъки.“ В мъки, госпожице Пюте, тук не става въпрос за бъркотии! Това е мисия, за която нашите девойки трябва да се подготвят от рано, ето какво исках да кажа…
— Така че тези, които не раждат, не са годни за нищо, нали, господин свещеник?
Кюрето Понос разбра недомислието си. Уплахата го накара да изрече тези успокоителни слова:
— Драга моя госпожице, какъв жар от ваша страна! Тъкмо напротив, Църквата се нуждае от избрани души. Вие сте именно от тях благодарение на едно знаменателно предопределение, с което бог дарява само своите избраници, мога да твърдя това, без да накърня догмата на непорочното зачатие. Но тези редки души са малобройни. Не можем да насочим цялата младеж в този път… хм… в този път на целомъдрието, драга моя госпожице, който изисква твърде изключителни качества…
— И тъй, за писоара? — запита Жустин Пюте. — Вашето мнение е…
— … е да си остане там, където си е — временно, драга ми госпожице, временно. Един конфликт между Църквата и общинския съвет би могъл само да смути душевния покой на хората в този момент. Имайте търпение. Ако пък отново ви се случи да зърнете някой непристоен предмет, извърнете поглед от него, драга госпожице, пренесете го върху безбройните други гледки, които Провидението е поставило пред нашите очи. Тези дребни несгоди ще увеличат още повече общия брой на заслугите ви, които и без туй са толкова големи. А аз, от своя страна, госпожице Пюте, ще се моля нещата да се оправят, много ще се моля.
— Добре — каза студено Жустин Пюте, — тогава ще оставя мръсотиите да се излагат на показ съвсем открито. Аз си измивам ръцете. Но ще се разкайвате, задето не сте ме послушали, господин свещеник. Запомнете това, което ви казвам.
Инцидентът в „Галери Божолез“ скоро стана известен и бе разнесен из целия градец благодарение на усърдните грижи на Бабет Манапу и на госпожа Фуаш, красноречиви личности, които сами си бяха възложили мисията да поддържат скандалната хроника в Клошмерл и да доверяват тайните й епизоди на уши, където можеха благоприятно да ферментират.