Стеснително, като мърдаше неспокойно на стола си, впила поглед в настилката пред себе си, старата мома отвърна:
— Трудно е да се обясни това…
— Най-сетне във връзка с какво е?
— Във връзка с писоара, господин кмете.
— Писоара?… Е, и какво? — запита Пиешу, който се забавляваше.
Жустин Пюте събра цялата си смелост.
— Има мъже, господин кмете, които правят това извън писоара.
— Така ли? — каза Пиешу. — Разбира се, по-добре би било обратното. Но ще ви кажа нещо. По времето, когато нямаше писоар, всички мъже вършеха това навън. А сега повечето от тях го вършат вътре. Има напредък.
При все това Жустин Пюте не вдигаше очи и седеше сякаш като на тръни. Най-сетне се реши:
— Това не е най-лошото. Ами има и мъже, която си показват…
— Показват ли, казахте, госпожице Пюте?
— Да, показват, господин кмете — отвърна с облекчение старата мома, като считаше, че са я разбрали.
Но на Пиешу му правеше удоволствие да я преобръща върху скарата на свенливостта й. Почеса се по главата, под шапката си.
— Не ви разбирам добре, госпожице Пюте… Какво ви показват?
Жустин Пюте се видя принудена да изпразни до дъно горчивата чаша на срама.
— Целия си дюкян! — каза тя тихо, с непоносимо отвращение.
Кметът избухна в гръмогласен смях, в онзи чистосърдечен безхитростен смях, който обхваща човека при научаването на нещо действително смешно.
— Виж ти, какви странни неща научавам от вас! — каза той някак като извинение.
Сетне отново прие сериозен вид и запита невъзмутим:
— И после?
— После ли? — промълви старата мома. — Но това е всичко!
— А, това ли е всичко! Добре!… И какво сега, госпожице Пюте? — каза студено Пиешу.
— Как какво сега? Идвам да ви се оплача, господин кмете. Това е скандално. В Клошмерл се извършва посегателство над благонравието.
— Позволете, госпожице! Да се разберем добре, искате ли? — каза сериозно кметът. — Не твърдите, че всички мъже в Клошмерл имат непристойно държане, нали? Касае се само за неволни, случайни действия, така ли?
— Напротив, всичко се върши нарочно.
— Съвсем сигурна ли сте? И кой го върши? Стари, млади?
— Млади, господин кмете. Бандата на Фаде, нехранимайковците от „Чучулигата“. Познавам ги. Заслужават затвор.
— Ех, как прибързвате, госпожице! За да се арестува човек, трябва да има простъпка и доказателства за нея. Не отказвам да накажа нарушителите, забележете. Но дайте ми доказателства. Имате ли свидетели?
— Има доста свидетели. Но хората са твърде много доволни…
Пиешу вмъкна тук едно отмъщение, като разчиташе, че думите му ще бъдат предадени:
— Какво искате, госпожице… Кюрето Понос първи е казал, че съм бил един „наистина прекрасен човек“, от когото можеш да получиш всичко, каквото си щеш. Предайте му от моя страна, че съжалявам…
— Значи — заключи войнствено Жустин Пюте, — мръсотиите ще продължат?
— Слушайте, госпожице — посъветва я Пиешу, за да приключи, — сега, като си отивате, минете край жандармерията. Ще разправите вашия случай на Кюдоан. Той ще види, дали не би могъл да упражни известен контрол.
— Ето какво трябва да се направи — каза изведнъж възбудено старата мома, — да се махне оттам този писоар. Скандално е, че е поставен на това място.
Пиешу премигна и придаде твърдо изражение на лицето си. Това изражение у него беше свързано с голяма благост на гласа, с една непреклонна благост:
— Да се премести писоарът ли? Това не е невъзможно. Ще ви посоча дори начина, по който трябва да постъпите. Предложете да се подпише петиция. Ако получите болшинство в Клошмерл, бъдете сигурна, че общинският съвет ще се преклони пред това. Не желаете ли да ви налея още малко касис, госпожице Пюте?
Въпреки обещанията на Кюдоан, нищо не се промени. От време на време на Уличката на монасите се появяваше по някой стражар, но конната жандармерия разполагаше с твърде ограничен състав и карауленето не продължаваше дълго. Така че, след като сам използуваше писоара, чието свежо шуртене го привличаше, стражарят отиваше да се шляе другаде. Нарежданията на Кюдоан не бяха много строги — по съвета на госпожа Кюдоан, която ненавиждаше Жустин Пюте, защото нейните маниери на прекалена добродетелност я дразнеха. Тази дама не можеше да понася, че едно обикновено частно лице можеше да съперничи по добродетелност и гражданско съзнание на жената на жандармерийския старшина, нещо като военен комендант на Клошмерл. И тъй, всичко си остана както преди и бандата на Фаде продължи необезпокоявана да тормози старата мома с неофициалното одобрена на по-голямата част от клошмерлци.