Тези събития от 1431 година са описани подробно, с мило простодушие в един друг документ от онова време. Дължим превода му на един именит преподавател в университета, чиито многобройни дипломи са гаранция за високата му интелигентност и непогрешимост. Не може, значи, да поставим под съмнение истинността на събитията, които накарали клошмерлци от XV век да приемат свети Рок за свой закрилник.
Всички знаем какво трябва да се разбира под думите „хубав месец август“. А пък месец август през тази 1923 година бе необикновен месец август за Клошмерл, нещо като опит за рай, предприет на земята. Благоприятни въздушни течения, добре канализирани от долините, превърнаха клошмерлското небе в непокътната синева (точно от 26 юли) в продължение на цели петдесет и два дни, приятно прекъсвани от нощни дъждове, така уместно разпределени след полунощ, че не пречеха на никого. Това беше като някакъв шедьовър на благоустрояването, проявен в поливането, който предлагаше на най-ранобудните клошмерлци чисти като градински алеи пътища и благоухаеща като цветни лехи природа. Отказваме се да опишем това синьо великолепие, разгърнато над зеленото великолепие на покритите с лозя склонове. Зората, изненадана от ярката дневна светлина, прибираше дългите си коси от златисти мъгли и бързаше да избяга, като оставяше на хоризонта розова ивица на обидена непорочност. А денят след нея се появяваше с такъв ведър лик, че човек можеше да помисли, че присъствува на първите мигове на сътворението. В утрото птиците извисяваха такива арпежи [Благозвучно съчетание, при което нотите се чуват една след друга. — Б. пр.] на родени виртуози, че можеха да отчаят всички цигулари. Цветята, захвърляйки всякакво приличие в уханието, разтваряха венчетата си като принцеси, които с нехайно движение разгръщат мантията си. Природата лъхаше като дъха на годеница при първата й целувка. Вече на крак, Босолей, полският пазач, преливаше от възторг:
— Боже господи — говореше си той сам, — кой все пак е могъл да направи всичко това! Сигурно не е бил нито сакат, нито нефел в главата.
Това беше утринната му молитва, простоватият му израз на почит към Създателя. Той откриваше великолепието на света и забравил, че върши в момента това, което правеше най-напред всяка сутрин, заливаше се чак до долу по крака (за щастие, всичко бързо изсъхваше).
Клошмерлци бяха просто като пияни от усмивки, милувки, трепети, благозвучия, разбирателство, пияни от тази непонятна, подтискаща красота, пияни от благоденствие, от толкова сладост по света. Вечерите потъваха в безкрая с бавно преливане на цветовете и с въздишки, които преобръщаха душата и на най-заядливите. А пладнетата бяха същински удари със сопа по главата. Човек трябваше да се изтегне зад затворените капаци в прохладните, застлани с плочи помещения, които миришеха на плодове и козе сирене, и да му удари една дрямка след храна, като предварително постави в кофа вода, извадена от кладенеца, нещо за изплакване на устата, когато се събуди.
Най-сетне това беше време, което правеше непонятни болестите, катастрофите, земетресенията, края на света, лошия гроздобер, време, при което човек можеше да спи спокойно и на двете си уши. да му домилее отново собствената му жена, да престане да пляска хлапетата си, да забрави да брои стотинките си, да му отпусне края на всичко, понесен от този огромен оптимизъм.
Това горе-долу погуби Клошмерл. Докато природата сама вършеше работата, издувайки с алкохол гроздето, хората, понеже не бяха заети с нищо, разпасваха езиците си, бъркаха се в работите на съседите си, в любовните тайни на другите, но все пак си пийваха малко повечко поради тази дяволска горещина, която изцеждаше водата от тялото на човека и го караше да се облива по петдесет пъти на ден в пот, а лекият ветрец, проврял се през пролуките, я изсушаваше под мишниците, на плещите, в извивката на кръста, по първите склонове на задницата и под леките поли, които оставяха съвсем свободни бедрата, доста склонни към лудории.