През 1923 година титлата Първи Биберон принадлежеше от три години насам на пощенския раздавач Блазо. Добре трениран, той стигаше до шейсет чаши на ден, когато идваше време да защити името си. В обикновения живот всекидневната му консумация не превишаваше трийсет чаши. Той също беше добре с цирозата и бе почнал да слабее. Франсоа Туминьон мечтаеше да му отнеме титлата.
И тъй, през първата част на нощта хората пиха и танцуваха. Пиха така, както знаят да пият в Клошмерл, сиреч много. Танцуваха така, както се танцува във всички френски села, сиреч дръзко, здравата притиснати, без много-много да му мислят за приличието и без излишни глезотии — това бяха едри матрони и яки моми, чиито корсажи не са като градските, празни вътре, нито пък притежават онази странна противоестествена слабост, която навярно прави тягостни нощите на гражданите, понеже жените им държат на модата.
Впрочем най-приятните удоволствия през тази нощ на танца бяха извън осветената от лампионите зона. Можеше да се видят много силуети, които се отправяха на двойки извън града и се шмугнаха в лозята. Дълбокият мрак на оградите беше също оживен. Не може да се каже дали тези толкова многобройни и така безкрайно потайни двойки бяха все съпруг и съпруга, но всички бяха длъжни да вярват това, макар че едно нещо внасяше съмнение — не се чуваха между тези силуети нито разправии, нито размяна на онези престорено мили думи, които същества, живеещи дълго време заедно, обикновено непрекъснато си запращат взаимно в лицето. Може да се предположи, че тази необичайна сдържаност беше последица от приятната температура и хубавото вино. Защото би било неморално да отдадем това добро разбирателство на скандални волности по отношение на нравите. Най-много можеха да станат известни недоразумения, защото някои клошмерлци, твърде услужливи към жената на съседа си, не можеха да се занимават със своята собствена, която пък нямаше да стои сред празненството с отпуснати ръце като някаква загубенячка, я! За щастие, откъснатите от жените клошмерлци се занимаваха с жените на другите, така че всички пак бяха на двойки, съчетани може би малко чудновато, но пък що се касае до симетричността, не можеше и да се желае повече. И всичко това не влечеше след себе си никакви лоши последици за отношенията между клошмерлци. Пък и здравословното състояние на градеца беше отлично с изключение на повтарящите се заболявания на Жиродо. Но нотариусът не се смесваше с тълпата и не вършеше на площада „тайни милостини“.
Впрочем тези малки отклонения имаха своите основания, които ги оправдаваха. Тъй като живеят много близо един до друг, съпрузите най-накрая се опознават твърде много, а колкото повече се опознават, толкова по-малко неща остават неоткрити и толкова по-малко нуждата от идеал има с какво да бъде задоволена. И ето, тази нужда от идеал трябва да бъде прехвърлена другаде. Мъжете я пренасят върху жената на съседа, откриват в нея нещо, което липсва на тяхната. И понеже въображението заработва в тази насока, в главата им се върти само жената на съседа, а това ги кара да изпадат в невъзможни състояния, понякога се разболяват, просто съвсем се побъркват. Разбира се, ако им я дадат, жената на съседа, в замяна на тяхната, скоро ще стане съвсем същото, както със съпругата им и ще продължат да поглеждат крадешком наоколо. А и на жените също така им влиза в главата мъжът на съседката, защото ги гледа по-хубаво, от желание и любопитство, отколкото собственият им мъж, който въобще не ги поглежда вече. Не могат да разберат, че собственият им мъж е престанал да ги гледа, защото познава и най-потайните им кътчета и ъгълчета, и че другият, дето ги вълнува с красивите си обноски, щом си пъхне носа навред, скоро също ще престане да се интересува от въпроса. Тази несъобразителност е присъща на човешката природа, за жалост, и това усложнява нещата и хората никога не са доволни.