— А, ето ви и вас, гробарю. Изглежда, че мирише на умряло, а?
— Ей, богу, докторе — отвърнал смирено кюрето Понос, който умее да отговаря както трябва, когато не е на амвона, — идвам да довърша това, което вие така добре започнахте. Отстъпвам ви цялата заслуга.
Тогава, побеснял, доктор Мурай изкрещял:
— Ще ми паднете в ръцете, байно!
— Примирил съм се с това, докторе. Но и вие ще паднете, и то без да се дърпате, в моите, това е не по-малко сигурно — възразил Понос уверено и благо.
Доктор Мурай се опитал да го наддума:
— Дявол да го вземе, попе, няма да ви падна жив в ръцете!
Но Понос невъзмутимо отвърнал:
— Животът не е нищо, докторе. Силата на Църквата, това са гробищата — тя слива в своето лоно неверниците и праведниците. Двайсет години след вашата смърт никой вече няма да знае дали приживе не сте били добър католик. Църквата ще ви има in vitam aeternam [Във вечния живот (лат.) — Б. пр.], докторе!
Стигнахме и до бойците. Освен кървящата мека част на лявото му ухо пострадали са и половите органи на швейцареца. Хората пред църквата забелязаха, че куца, а пък и доктор Мурай ще потвърди работата. А това показва, че Туминьон е ударил Никола там, където е смятал, че е най-слабото му място. Това противоречие между думите и ударите му разкриват напълно неговото коварство. От друга страна пък, някои безпристрастни клошмерлци подкрепят Туминьон, като казват, че с право е ударил Никола на същото място, където преди това и швейцарецът го бил засегнал, наричайки го рогоносец. Ударите на Туминьон били правилни. Но клошмерлци са единодушни само по едно нещо — всички от пестеливост съжаляват за похабяването на хубавата униформа на Никола: алебардата е строшена, двувърхата шапка смачкана, мечът извит като детска сабя, а официалният редингот, раздран на гърба от яката чак до кръста. Ще трябва да се ушие нова униформа на швейцареца.
А и по Туминьон следите от битката са не по-малко забележими. Юмрукът на Никола е направил дясното му око чудовищно, изхвръкнало като на жаба, само че е затворено и мораво. Три зъба липсват от долната му челюст. Но това са три проядени корена, около които до самия венец се виждаше някаква зеленикава наслойка, като на коловете, стояли дълго време в тинеста вода. От тая гледна точка загубата не е голяма. Дори е нещо като печалба. Никола е измъкнал от кухината им зъбни отпадъци, които рано или късно зъболекарят щеше да изтръгне с клещи. Към това трябва да се прибавят едно пукнато капаче на коляно и нашарената с белези шия на Туминьон, следи от наченато удушване. Новият му костюм също така е пострадал много. Ще трябва да го доизноси като всекидневен след поправката. Но в „Галери Божолез“ има щанд за конфекция, откъдето Туминьон ще си набави на сметка нов по цена на едро. Загубата няма да е толкова чувствителна.
В Клошмерл мненията са разделени. Някои хора хвърлят цялата вина върху Туминьон, други — върху Никола. Все пак, общо взето, всички се възхищават, че първият се е справил така добре в един неравен бой със своите шейсет и три кила срещу осемдесет и нещо на Никола. Учудват се, че в това дребно тяло се е крила такава голяма сила. Но хората както винаги съдят повърхностно, без да държат сметка за моралния фактор. В боя Никола е защищавал само честолюбието си, тъй като хубостта на госпожа Никола не е била никога предмет, достоен за разискване. Тя е от онези жени, за които се казва: „Била е свежа“, а пък никой не е забелязал свежестта й, когато е съществувала, Щом свежестта изчезна, госпожа Никола се нареди окончателно в смирената категория на грозотиите, добри жени, чиято нравствена непокътнатост е извън всяко съмнение и които използуват най-ценното си време, тъй като никой не ги заплашва, да бдят над застрашената добродетелност и да разкриват паденията, понякога преждевременно.