А Туминьон, напротив, е имал такива подбуди, които са го стимулирали силно в боя и са удесеторили способностите му — завидното притежание на една жена като Жудит е било за него основание за постоянна загриженост и го е превръщало в прицел на обиди, породени от ревност. Той се е бил за честта на най-красивото създание в Клошмерл и тъкмо затова и най-подозираното. На това се дължеше действителната смелост, която беше проявил в тази история, впрочем смелост, подготвена с многобройни нощни и сутрешни посръбвания. Обикновено страхлив поради не твърде щедрата си физика, Франсоа Туминьон може да бъде поставен в категорията на онези бесни личности, които могат да станат герои, щом гаврътнат една чашка.
Заслужава да се отбележи още едно нещо. Въпреки най-старателните търсения не се намериха шест монети от по два франка от онези, които бяха поставени в дискоса и бяха предназначени да послужат за пример на клошмерлските вярващи. Това представлява чиста загуба от дванайсет франка, която ощетява спестяванията на кюрето Понос, чувствителна загуба, защото доходите му са слаби — клошмерлци, особено добрите католици, са по-скоро стиснати по отношение на парите (като по-щедри са известни само някои разсипници, които са постоянни посетители при Адел и не ходят на църква). И все пак, ако е само от тази гледна точка, изчезването на монетите не би представлявало нещо сериозно. Но най-тъжното и най-обезпокоителното е, че то пося семето на подозрението в наставляващия, наглед много единен лагер на набожните жени. Някои прикрито се обвиняват взаимно в злоупотреба. Нека побързаме да кажем, че след няколко дни едно частно начинание ще даде нов материал на клюките. Нима една Клемантин Шавен, която съперничи по благочестие на Жустин Пюте (и затова са станали сладникаволюбезни неприятелки), няма да се сети да предложи на кюрето Понос идеята да се открие подписка за закупуването на нов свети Рок и да запише първа в списъка сумата от осем франка? Бита веднъж в областта на благочестивите хрумвания, Жустин Пюте ще се изсмее подигравателно, за да предизвика съперничката си. Отношенията между тези две прекрасни госпожици ще станат скоро толкова обтегнати, че Клемантин ще каже:
— Аз, госпожице, не се качвам посред църквата върху молитвени чинове, за да ме забележат всички. Задоволявам се да дам своята лепта, като отделям от оскъдните си средства, госпожице.
Жустин Пюте, която притежава опасни рефлекси, ще даде следния злъчен отговор:
— За тази лепта, госпожице, може би е трябвало да си направите само труда да се наведете, за да я вземете?
— Какво искате да кажете, госпожице завистнице?
— Че човек трябва да бъде със съвсем чиста съвест, щом като претендира да поучава другите, госпожице крадло!
Ще видим как тези госпожици тичат непосредствено една след друга в свещеническия дом, за да излеят злобата си в скута на кюрето Понос. Това ще причини голямо безпокойство на клошмерлското кюре, вече разпънато между църквата и републиката, между консерваторите и левите партии (впрочем също консервативни, тъй като всички клошмерлци са повече или по-малко собственици, а пък тези, които не са собственици, не се интересуват никак от институциите). С пламнала глава кюрето Понос ще успее да помири тези враждуващи сестри само като прибегне към заплахата да ги лиши от опрощение. Те ще пристъпят една към друга с предварително обмислени думи, които ще отрекат обидните им изрази, но пламъкът в погледа им ще ги потвърди повече от всякога. Скандалът ще спомогне да разцъфнат разкошно пъпките на омразата, спотаена в душите им. Жустин Пюте по-късно ще каже, че Клемантин Шавен мирише на умрял плъх. Тя не лъже — ноздрите й действително биват раздразнени от подобно зловоние само при вида на омразната съперница, чиято подписка ще се радва на успех. Милостиво осведомена за името, което й се създава, Клемантин Шавен ще разкрие под най-строга тайна, че подслушвала неволно един твърде двусмислен разговор в църковната ризница между епитропа Коафнав и Жустин Пюте. Според думите и Жустин Пюте използувала голямата глухота на Коафнав, за да му казва, гледайки го пламенно, неприлични неща, от които на човек му настръхват косите, и по този начин дала пълна свобода на садистичните си инстинкти, отдавна разбулени от Клемантин Шавен. Тази прозорлива жена, след като хвърля към небето изпълнен с ужас поглед, пошушва на ухото на довереницата си:
— Тази Пюте може би е хвърлила око на господин свещеника — това не би ме изненадало…
— Драга моя госпожице, какво ми разправяте, моля ви се! — отвръща другата, разтърсена от сладки тръпки.
— Виждали ли сте как го търси този неин поглед, когато му говори? Тя е изкусителка, подбудена от Ада, тази Пюте, една лицемерка, която крие под благочестието своите отвратителни похвати. Тя ме плаши.