— Ако наистина е вярно… ще узная това…
Планове за отмъщение напираха един след друг в главата й, и то толкова жестоки, че разваляха красотата на лицето й, обикновено така ведро.
XIV
Дух на безумие
— Каква съм, казвате?
— Шафрантия, госпожо! Шафрантия от бардак, такава сте!
— А искате ли аз да ви кажа каква сте пък вие?
— Във всеки случай не мърсувам с мъжете като вас.
— Ако мъжете не са посегнали никога на вас, възпирала ги е не толкова вашата добродетелност, колкото вашата грозота. Вие ще пукнете от принудителна добродетелност, бедна моя Пюте!
— А пък вие, вие ще пукнете от някоя гадна болест в корема, и то в болница.
— Но поне няма да я пипна, тичайки подир кюретата. Знам вашите хитрини, гад такава!
— Какво казва пак тази смахната жена?
— Слушайте я, Бабет Манапу, слушайте я, тази благочестива душа! Не може да мине край човека, без да го оскърби!
— Твърде много се е натъпкала със зърна от броеница, изглежда! А те са като боба. Само че пръдните й излизат през муцуната на тая!
— Вървете си по пътя, перачка такава! Жена на скитници, никаквица недна!
— Ти щеше да бъдеш предоволна, Пюте, ако на скитниците им се харесваше противното ти месо. Но те биха предпочели по-скоро да се забавляват сами зад някой плет, отколкото да се докоснат до посраните ти прелести, скитниците!
— За какво се разправяте тук?
— Идвате тъкмо навреме, госпожо Поапанел. Представете си, тази тук нарича другите шафрантии, тази зурла, дето може да направи мъжете неспособни!
— Е, добре, ето какво пък ще ви кажа аз на всички вас, изкусителки на мъже, дашни жени такива — презирам ви, госпожи!
— Истината обаче е, че на нас мъжете не са ни направили никога лошо. Както е истина и това, че пък на теб никога не са ти направили хубаво, бедна Пюте! Ето къде е бедата!
— Пачаври!
— Задникът ти не става за нищо!
— Чух разправия, госпожи. И затворих дюкяна си, за да дойда бързо тук… Както казваше моят Адриен: още в днешния ден…
— Пак тази Пюте, госпожо Фуаш. Същинска луда!
— Не съм луда! Но й дадох да разбере на тази, рижавата!
— Има късмет, че Туминьон не е тук!
— Дошло й е до гуша от тази добродетелност, която й е останала за нейна сметка, можете да бъдете сигурни в това!
— Бих искала да знам, госпожи, причината на този скандал и на това струпване на обществено място с шумни прояви?
— Идвате тъкмо навреме, господин Кюдоан…
— Тази Туминьон, господин бригадир, както си минавах…
— Тази Пюте, господин Кюдоан, без да съм й казала нищо…
— Лъжете, госпожо!
— Вие лъжете, госпожо!
— Няма да позволя да бъда наричана лъжкиня от една развратница, която е позор…
— Чухте ли я тази ревнива уличница, господин Кюдоан…
— Мръсница такава!
— А ти пък душиш попските раса!
— Вирникрак недна!
— А ти — да са живи пръстчетата!
— Ти си една, от ония дето само се натискат!
— А ти се пукаш, че теб не те натискат!
— Ти си само задник!
— Ти пък нямаш дирник!
— Ти си една „яхнете ме“!
— А ти — грозотия, която не си я намерила наемател!
— Стига най-сетне!
— Няма да ме уплашите, изсушена слива такава!
— Вижте какво ме нарича!
— Чувате ли я, господин Кюдоан?
— Това не може да продължи така!
— Трябва да я затворят!
— Кикоти се, когато минавам!
— Нищо не съм й казала на тази луда баба!
— Караконджо неден!
— Въшка такава!
— Ще млъкнете ли най-сетне и двете? Или искате да повикам стражарите си?
— Тя е виновна, господин Кюдоан, тази усойница…
— Млъкнете!
— Тази Туминьон, господин Кюдоан, само такова…
— Млъкнете, казах! Казвам ви да млъкнете и да освободите улицата. Приберете се у вас. И ако още веднъж ви хвана…
— Не съм виновна аз, господин бригадир…
— Чувате ли я, тази църковна вещица? Най-сетне вие бяхте тук, Бабет Манапу, и можете да кажете…
Бригадирът Кюдоан сграбчи здраво слабата ръка на Жустин Пюте и отведе старата мома чак до Уличката на монасите, като я заплаши, че ще я откара право в участъка, ако не млъкне. Останалите жени се оттеглиха в „Галери Божолез“ да коментират този голям инцидент. Госпожа Фуаш блесна особено много на това събрание.