— Господин Жиродо, вие ли гръмнахте?
— Кой е, кой е? — обади се един променен от вълнение глас.
— Не се бойте, господин Жиродо! Ние сме, Босолей, Машавоан и Поапанел. Какво стана?
— Вие ли сте, приятели, вие ли сте? — отвърна живо Жиродо, с изключителна любезност. — Ей сега ще ви отворя.
Той ги прие в трапезарията и беше така разстроен, че изпразни в чашите им три четвърти от една бутилка фронтинянско вино, предназначено за знатни гости. Обясни им, че чул как чакълът на двора поскърцвал и ясно различил някаква сянка, която се промъквала близо до къщата. Докато навлече халата си и грабне пушката, сянката изчезнала. И понеже никой не отговорил на подканите му, стрелял напосоки. По негово мнение касаеше се сигурно за крадци. Страхът от крадци не даваше нощем покой на господин Жиродо, в чиято каса имаше винаги значителни суми.
— Има толкова лоши хора днеска! — каза той.
Имаше предвид войниците, завърнали се от войната в опасно състояние на духа, и най-вече онези, пенсионираните, на които правителството бе отпуснало ренти, а това им даваше достатъчно време да обмислят предварително злодеянията си.
— Крадци ли, не ми се вярва — отвърна Босолей. — По-скоро от онези, дето обират плодове. В градината си имате най-хубавите круши в Клошмерл. Може да са съблазнили някого.
— Градинарят ми струва доста скъпо! — отговори Жиродо. — Не може вече да се намери човек за тази работа. А тези, които идват, предявяват големи претенции…
Той поклати глава и добави с голяма болка:
— Всички са богати сега!
— Не се оплаквайте, господин Жиродо! Имате си и вие своя пай, какво сега!
— Така ли разправят? А, бедни мои приятели, ако знаеха всъщност как стоят нещата! Само защото виждат, че имам по-внушителна къща, предполагат, че… Тъкмо това привлича крадците.
— Според мен — обади се Поапанел — това са по-скоро някои от онези мръсни копелета от Монтежур…
— Да, точно така — съгласи се Машавоан. — Трябва да се претрепят още петима-шестима от тях.
Разнесе се сърцераздирателен вик, вратата се отвори изведнъж и на прага застана госпожа Жиродо. Почтената дама се появи в нощното одеяние на всички порядъчни жени от семейство Тапак-Дондел, които се хвалеха, че никога не са били кокетки дори спрямо собствените си мъже. Хартийките, около които бяха навити косите й, представляваха смешна украса на ъгловатото й лице; една камизола закриваше плоските й гърди, а някаква извехтяла фуста — противните й слабини. Беше смъртнобледа, а ужасът увеличаваше грозотата й.
— По Ортанз си стре… — извика тя. И изведнъж млъкна, когато видя посетителите.
— По Ортанз… — повтори като слабо ехо Жиродо, който на свой ред млъкна ужасен.
Клошмерлци, подушили тук някаква загадка, която те първи щяха да узнаят — рядък късмет! — умираха от любопитство да научат нещо повече. Машавоан подхвърли като уловка:
— Може това да е било просто госпожица Ортанз, слязла за малко на двора, а? На момичетата, има една възраст, им се случва понякога да не могат да спят поради разни мисли, дето им се въртят в главата… Такива едни мисли, че им е дошъл и на тях редът… Минали сме и ние през това. Нали така, госпожо Жиродо? Да не би да е била вашата госпожица, а?
— Тя спи — заяви Жиродо, който никога не губеше напълно присъствие на духа. — Хайде, приятели, време е да си лягаме. Благодаря ви още веднъж, че дойдохте, благодаря ви… Той изпроводи недоволните мъже до оградата.
— Аз все пак ще доложа за това, какво ще кажете, господин Жиродо? — предложи Босолей.
— Не, оставете, Босолей — отвърна бързо нотариусът. — Утре ще видим дали има някакви следи. Нека не отдаваме чак такова значение на тази работа. Всъщност може би не е било нищо.
Тази сдържаност усиля подозренията и яда им. Машавоан си отмъсти, като каза на тръгване:
— Този мотор, дето вдигна такава патърдия, имане някакво да отнасяше, пак нямаше да дава толкова газ, режа си главата!
— Същинско нападение като на кино! — натърти Поапанел. И шумът на непочтителните им коментарии се изгуби в мрака.
Страхливецът Жиродо наистина беше стрелял по дъщеря си. За щастие, неточно. Този драскач на неясни съчинения не разбираше нищо от огнестрелни оръжия — той убиваше много по-лесно хората с обгербвана хартия. Ала макар че не беше улучил дъщеря си, нотариусът беше засегнал много зле премного накърнената вече репутация на Жиродовци. Тази нощна тревога привлече всеобщото внимание върху неговия дом и изчезването на Ортанз, което съвпадаше с изчезването на Дени Помие, притежател на мотоциклет от американските резерви, когото повече не видяха в Клошмерл. Преди да свършим с тази история, забавно е да се отбележи, че тъкмо по времето, когато онзи хитрец Раул Жиродо прелъстяваше бедната Мария Фуяве, друго едно лошо момче погубваше сестра му. Общественото мнение се произнесе: