— Госпожо Джеферсън?
Най-сетне чух тътрене на крака и женски глас отвътре:
— Кой е?
И аз знаех някои номера. На някои хора, ако им кажеш, че си от Службата за закрила на детето, никога не ти отварят. Обаче ако кажеш, че си от „Човешки ресурси“, чието подразделение е Службата, често решават, че става дума за финансовите им помощи и номерът действа като „Сезам, отвори се“. Госпожа Джеферсън открехна вратата, без да сваля веригата.
— Какво искате?
— Бих желал да поговорим за малко, ако нямате нищо против.
— Вече говорим.
— Обадиха ни се за Кишиана. Тя добре ли е?
— Кой ви се обади?
— Майка ви.
И слава богу, помислих си. Би трябвало да ни позвънят от училището, защото момичето вече бе отсъствало цели две седмици, но така и не се бяха наканили до момента, в който аз им позвъних, за да потвърдят отсъствието. За щастие бабата наминала покрай апартамента предния ден и след това се обадила в СЗД.
— Тя се тревожи и за двете ви — казах аз и пристъпих още крачка напред, като се стараех тялото ми да не издава напрежение.
— Няма за к’во да се притеснява. Добре се грижа за детето си.
— Убеден съм, че е така, госпожо Джеферсън, но когато ни се обади нечия майка и каже, че е притеснена, аз трябва да отида и да се уверя, че всичко е наред. — Загърнах се по-плътно с шубата. — Ако може да вляза и да поговоря и с двете ви за няколко минути, след това веднага ще си тръгна.
От дясната ми страна вратата в другия край на коридора внезапно рязко се отвори с трясък и група от трима мъже излязоха сред вихър от разпалени жестове и ругатни. Всички бяха издокарани с кожени якета и имаха характерната престъпна походка. Тестисите ми се вмъкнаха в тялото, когато госпожа Джеферсън затръшна вратата под носа ми.
Задната врата остана отворена. Като ме видя, главатарят на бандата спря, погледна зад гърба си и след това огледа коридора зад мен.
— Ей ти, тъпак!
— Аха — кимнах, дирейки остроумен отговор. Обаче се обърнах с лице към тях, без да отстъпвам.
— К’во аха бе, мамка му!
Те се приближиха и застрашително ме заобиколиха — нищо ново. Очите на мъжа бяха жълти като на болник. Не се бе бръснал от няколко дни. И явно никога не си беше мил зъбите. Погледнах го право в жълтите очички:
— Спокойно, момчета — казах аз и вдигнах картата си. — От СЗД съм. Просто проверявам дали Кишиана е добре.
Главатарят почака, след това се огледа. Отново изруга, наклони глава и групата отмина. Последният реши да се откаже от приличното си поведение до момента, изкашля се и се изплю на пода пред краката ми.
Изкуших се дали да не им пожелая приятен ден, но реших, че това няма да ми донесе никакво предимство, затова прехапах език, обърнах се и отново почуках на вратата.
— Пак съм аз — казах.
Вратата се отвори, този път без веригата.
— Ти да не си някакъв глупак? — попита ме жената.
Последвах я вътре, вратата се затвори и резето хлопна.
Бях виждал подобни апартаменти десетки пъти преди това. Кухня, дневна и две малки спални. Не беше чисто и подредено, по мебелите бяха пръснати мръсни дрехи, по пода се въргаляха хартиени торби, върху масичките и по лавиците за книги, по които не бе имало книги от половин век, бяха струпани купчини кутии от Кей Еф Си и от „Макдоналдс“.
Жената пусна щорите и скри по-голямата част от прозорците със завеси и с нещо, което ми заприлича на калъфки за възглавници, така че вътре стана почти толкова тъмно, колкото бе в коридора, но ъгълчето на един чаршаф на прозореца в кухнята бе паднало и оттам влизаше малко дневна светлина.
— Това е моята малка Кишиана — каза госпожа Джеферсън.
Детето седеше до кухненската маса. Сладко на вид дребничко шестгодишно момиченце с червена фланелка, сложило ръце пред себе си и сключило длани.
Не протегнах ръка, стараех се всичко да бъде по-неофициално, затова само кимнах.
— Казвам се Уайът. — Удостоих я с професионалната си усмивка и тя уморено ми кимна в отговор. Отново се обърнах към майката. — Да поседнем — предложих и дръпнах един стол. — Е, Летиша — обърнах се към майката, — нали така се казваш?
— Лети.
— Така да бъде, Лети.
Само че тя ме прекъсна, внезапно обзета от гняв:
— Майка ми не е трябвало да ви вика. Не съм направила нищо нередно, само пазя себе си и детето си от злото.
— От злото ли?