Алсид седна от дясната ми страна, за да е с гръб към ъгъла, в който се вихреше годежното парти.
Сух като вейка вампир дойде да вземе поръчката ни. Алсид ме погледна въпросително и кимна безмълвно.
— Коктейл с шампанско — изтърсих аз. Представа нямах какъв е на вкус. В „Мерлот“ нямаше да си направя труда да забъркам такъв за себе си, но след като се намирах в чужд бар като клиент, реших да го опитам. Алсид си поръча „Хайнекен“. Деби непрекъснато стрелкаше погледи към нас, затова се наведох над масата и пригладих назад един непокорен кичур от къдравата черна коса на Алсид. Той ме погледна изненадано, макар че Деби нямаше как да види това, разбира се.
— Суки? — попита той колебливо.
Усмихнах му се, но не с нервната си усмивка, защото този път наистина не се притеснявах. Благодарение на Бил вече се чувствах много по-уверена в собствената си физическа привлекателност.
— Ей, нали излизаш с мен, забрави ли? Просто се държа като на среща — отвърнах.
Точно в този момент кльощавият вампир донесе поръчката ни и аз чукнах чашата си в неговата бутилка.
— За общото ни начинание — вдигнах наздравица аз и очите му грейнаха.
Отпихме по една глътка. Обожавах коктейли с шампанско.
— Разкажи ми нещо повече за семейството си — помолих аз, защото ми харесваше да слушам дрезгавия му глас. Трябваше да изчакам да се посъберат още хора, преди да започна да слушам мислите им.
Алсид послушно започна да ми разказва колко беден е бил баща му, когато създал геодезичната си фирма, и колко дълго време му отнело да достигне материално благополучие. И тъкмо когато започна да говори за майка си, Деби наперено закрачи към масата ни.
Срещата с нея беше само въпрос на време.
— Здравей, Алсид — измърка тя. Тъй като той не видя приближаването й, силното му лице се изопна. — Коя е новата ти приятелка? Взел си я назаем за една нощ?
— О, не за една, а за доста по-дълго — ясно изрекох аз и се усмихнах на Деби също толкова искрено, колкото и тя на мен.
— Наистина ли? — веждите й тръгнаха да пълзят нагоре и всеки момент щяха да опрат в тавана.
— Суки е моя добра приятелка — невъзмутимо каза Алсид.
— Нима? — Деби не му вярваше особено. — Но нали самият ти ми разправяше, и то неотдавна, че никога няма да имаш друг „приятел“, ако не можеш да имаш… Така де… — тя се ухили глуповато.
Положих ръка върху огромната длан на Алсид и я изгледах многозначително.
— Я ми кажи — устните на Деби се изкривиха скептично, — харесва ли ти родилното петно на Алсид?
Кой би могъл да предвиди, че ще започне да се държи като кучка съвсем открито? Повечето жени се стараят да прикриват коварната си природа, особено пред непознати.
Намира се върху дясната половина от задника ми. Има форма на заек. Браво на Алсид. Помнеше разговора ни и успя да насочи мисълта си директно към мен.
— Обожавам зайчета — казах аз, без да спирам да се усмихвам. Плъзнах ръка по гърба му и леко погалих дясната половина на задника му.
За част от секундата по лицето на Деби се изписа ярост. Толкова много се напрягаше и толкова много се стараеше да се държи в ръце, че мислите й изплуваха от мъглата, която обикновено обвиваше свръхестествените мозъци. Мислеше си за своя годеник-бухал, който не можел да се сравнява с Алсид в леглото, но разполагал с доста пари в брой и искал да има деца, за разлика от Алсид. Мислеше си и за това, че тя е по-силна от бухала и ще може да го командва. Не беше някаква демонична личност (в противен случай годеникът й нямаше да живее дълго), но не беше и някое бонбонче.
Деби можеше да излезе достойно от създадената ситуация, но когато разбра, че съм посветена в интимната тайна на Алсид, тя просто обезумя. И допусна голяма грешка. Прониза ме отвисоко с поглед, който можеше да парализира и лъв.
— Днес явно си ходила в салона на Джанис — отбеляза тя, след като плъзна поглед по небрежно разпилените ми къдрици и лакираните ми нокти. Собствената й черна права коса бе подстригана стъпаловидно и й придаваше вид на куче, подготвено за участие в изложба; може би афганска хрътка. Тясното й лице подчертаваше тази прилика. — На излизане оттам всичките й клиентки приличат на персони от миналия век.
Алсид отвори уста, готов да даде воля на гнева си. Аз отново положих ръка върху неговата.
— А какво мислиш ти за косата ми? — благо попитах аз и завъртях глава, така че косите ми да се разпилеят по голите ми рамене. Взех ръката му и нежно я положих върху къдриците, които покриваха гърдите ми. Е, което го мога, мога го, не може да ми се отрече! Суки — сексуалното котенце.