— Не трябваше да ми даваш сакото си, сигурно замръзваш — казах аз, след като изминахме няколко пресечки.
— Облечен съм с повече дрехи от теб — отвърна Алсид.
Той не трепереше като мен, дори и без връхна дреха. Сгуших се в сакото му, наслаждавайки се на копринения хастар, на топлината, на неговия мирис.
— Изобщо не биваше да те оставям сама с онези идиоти в клуба.
— Всеки отива в тоалетната, рано или късно — кротко отвърнах аз.
— Трябваше да помоля някого да седне при теб.
— Аз съм голямо момиче. Нямам нужда от постоянна охрана. В бара, където работя, подобни дребни инциденти се случват непрекъснато — в гласа ми се прокрадна отегчение, но наистина така се чувствах. За жалост, когато работиш като сервитьорка, рядко се случва да видиш добрата страна на мъжката природа, дори в заведение като „Мерлот“, където собственикът се грижи добре за персонала си, а повечето от клиентите са местни.
— В такъв случай не трябва да работиш там — категорично заключи Алсид.
— Добре, ожени се за мен и ме отведи далече от всичко това — сериозно отвърнах аз и той ме погледна уплашено. На лицето ми грейна широка усмивка. — Трябва някак да си изкарвам прехраната, Алсид. Освен това тази работа ми харесва.
Не успях да го убедя, изглеждаше замислен. Налагаше се да сменя темата.
— Те държат Бил — казах.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Но защо? Какво толкова знае той, че да накара Еджингтън да предприеме такава сериозна стъпка? Това би могло да предизвика война.
— Не мога да ти кажа.
— Но знаеш, така ли?
Ако му кажех, това значеше да призная, че му се доверявам. Грозеше ме същата опасност, в която се намираше Бил, ако станеше известно, че знаех онова, което знаеше и той. А аз щях да се пречупя много по-бързо.
— Да — казах. — Знам.
6
В асансьора мълчахме. Докато Алсид отключваше апартамента си, аз се облегнах на стената. Чувствах се като развалина: изморена, объркана, разстроена от свадата с върколака и вандалщината на Деби. Изпитвах желание да се извиня, но не знаех за какво.
— Лека нощ — казах аз пред вратата на спалнята си. — О, ето, вземи. Благодаря — съблякох сакото и му го подадох.
Той го закачи на облегалката на един от високите столове до барплота в кухнята.
— Имаш ли нужда от помощ за ципа? — попита.
— Би било чудесно… дръпни го само в началото — обърнах се с гръб към него.
Той ми помогна с последните няколко сантиметра от ципа, когато се обличах; колко мило от негова страна, че се сети за това и сега, преди да се прибере в спалнята си. Почувствах как големите му пръсти докосват гърба ми и дръпват ципа надолу. После се случи нещо неочаквано — той ме докосна отново.
Пръстите му погалиха кожата ми и аз потръпнах от глава до пети.
Не знаех какво да направя.
Не знаех какво искам да направя.
Събрах сили и се обърнах към него. Той изглеждаше не по-малко смутен от мен.
— Това е възможно най-неподходящият момент — казах. — Ти си с разбито сърце. Аз издирвам гаджето си; гадже, което ми изневерява, но все пак…
— Кофти момент — съгласи се той и положи длани върху раменете ми. После се наведе и ме целуна. Отне около половин секунда ръцете ми да се плъзнат около кръста му, а езикът му — в устата ми. Целуваше се много нежно. Исках да прокарам пръсти през косата му и да разбера колко широк е гръдният му кош и дали задникът му наистина е толкова вирнат и заоблен, колкото изглеждаше в панталоните му… о, по дяволите! Отдръпнах се деликатно от него.
— Кофти момент — казах. Сетих се, че роклята ми е разкопчана отзад, и бузите ми пламнаха. Сутиенът ми се виждаше, както и част от гърдите ми. Е, за мой късмет си бях сложила хубав сутиен.
— О, боже! — изпъшка Алсид, когато погледът му попадна върху пазвата ми. Направи огромно усилие и стисна очи (тези негови зелени очи!). — Кофти момент — съгласи се отново той. — Макар че искрено се надявам съвсем скоро да настъпи по-добър момент.
Усмихнах се.
— Кой знае… — казах аз и побързах да се прибера в стаята си, докато все още имах сили да се движа в тази посока. Затворих внимателно вратата и сложих роклята си на закачалка. Изпитах задоволство, че все още изглеждаше хубава и чиста. Само подвижните ръкави приличаха на парцал, целите в мазни петна и кръв. Въздъхнах.