— О, да, така разправят. При всяко пълнолуние тя и някои нейни приятели ходят в гората и правят някакви неща. Никой не знае какви точно — призна тя.
Двете с Джанис издишахме едновременно.
— О, господи! — възкликнах аз.
— В такъв случай се радвам, че брат ми скъса с нея. Нямаше да изтърпим такава като нея в семейството — каза Джанис.
— Ама разбира се — съгласих се аз.
Този път не се спогледахме.
След този кратък епизод аз се приготвих да тръгвам, но Джанис ме попита какво смятам да облека вечерта.
— О… нещо като цвят шампанско… блестящо бежово.
— В такъв случай червеният ти лак е крайно неподходящ — каза тя. — Корина!
Въпреки протестите си напуснах салона с маникюр и педикюр в бронзов цвят, а Джарвис ми направи нова прическа. Опитах се да платя на Джанис, но тя категорично отказа; позволи ми единствено да оставя бакшиш на служителите й.
— Никога през живота ми не са ме глезили така — казах й аз.
— С какво се занимаваш, Суки? — при първата ни среща така и не стигнахме до този въпрос.
— Барманка съм — отвърнах.
— Ти наистина си коренно различна от Деби — каза Джанис дълбокомислено.
— О, така ли? Какво работи Деби?
— Помощник-юрист е.
Виж ти, образована девойка! Аз така и не успях да стигна до колеж; щеше да ми е трудно финансово, обаче все някак щях да се справя, предполагам. Но заради моята психологична особеност едва успях да завърша дори гимназия. Не е лека работа да си тийнейджър с телепатични способности, повярвайте ми. Тогава почти не умеех да се контролирам. Всеки мой ден бе изпълнен с драми — драмите на другите деца. Полагах огромни усилия да съсредоточа вниманието си върху уроците и контролните, но непрекъснато чувах жуженето в мозъците на съучениците ми… справях се добре единствено в писането на домашни.
Джанис не изглеждаше шокирана от факта, че съм барманка — наясно съм, че тази професия не оставя благоприятно впечатление у роднините на момъка, с когото излизаш.
Наложи се отново да си припомня, че съприкосновението ми с Алсид е кратък служебен ангажимент и за двама ни и че след като открия местонахождението на Бил (да, Суки, Бил, гаджето ти, забрави ли?), повече никога няма да видя Алсид. Е, може да се отбие в „Мерлот“, ако случайно реши да свърне встрани от магистралата на път от Шривпорт до Джаксън, но нищо повече.
Джанис искрено се надяваше да стана постоянен член на семейството им. Колко мило от нейна страна. Харесвах я много. На моменти дори си фантазирах, че Алсид наистина е влюбен в мен и съществува реален шанс да стана снаха на Джанис.
Разправят, че няма нищо лошо в това да си мечтаеш, но май не е точно така.
7
Алсид ме чакаше в апартамента, когато се прибрах. На барплота в кухнята имаше купчина опаковани подаръци и аз разбрах как е прекарал по-голямата част от следобеда — в коледно пазаруване.
Съдейки по смутеното му изражение (хич не умееше да се преструва, горкичкият), реших, че е направил нещо, за което не е сигурен дали ще ми хареса. Но тъй като все още нямаше намерение да ми го разкрива, аз се постарах да стоя далече от мислите му, в знак на уважение. Минавайки през тесния коридор между стената на спалнята ми и кухненския барплот, подуших някаква неприятна миризма. Може би трябваше да изхвърлим боклука? Но колко боклук можеше да се е натрупал за краткия ни престой тук, та чак да започне да мирише? Побързах да прогоня тези мисли, за да оставя само приятното впечатление от срещата ми с Джанис и радостта от присъствието на Алсид.
— Изглеждаш много добре — каза той.
— Наминах да видя Джанис — разтревожих се да не си помисли, че злоупотребявам с щедростта на сестра му. — Не знам как го прави, но умее да те накара да приемеш нещо, което изобщо не си имал намерение да приемаш.
— Тя е добро момиче — простичко отвърна той. — Знае за мен още от гимназията и оттогава не е обелила и дума за това пред никого.
— Да, разбрах.
— Ама как…? О, да — той поклати глава. — Никога не съм срещал по-нормален човек от теб и все забравям за твоите свръхспособности.
За пръв път чувах подобно описание на себе си.
— На влизане усети ли някаква странна миризма около… — започна той, но точно тогава някой звънна на входната врата.