Настанихме се и ледовете лека-полека започнаха да се топят. Двете с Тара разказахме на присъстващите как сме се запознали в гимназията. После се появи сервитьорката. Вампирите, естествено, нямаха избор и си поръчаха синтетична кръв, а Талбот, Тара, Алсид и аз — смесени напитки. Аз отново се спрях на коктейл с шампанско. Сервитьорката ходеше някак странно, сякаш дебнеше, и почти не говореше. Пълнолунието се усещаше навсякъде.
Тази вечер в бара имаше далеч по-малко представители на съществата с двойствена природа. Зарадвах се, че Деби и годеникът й липсваха, а от рокерската група върколаци присъстваха само двама. Имаше повече вампири и повече хора. Чудех се как вампирите от Джаксън успяваха да запазят този бар в тайна. Нима сред хората, които идваха тук като придружители на свръхестествените, нямаше нито един желаещ да спомене пред репортер или поне пред приятели за съществуването на „Жозефина“? Зададох този въпрос на Алсид.
— Барът е омагьосан — тихо отвърна той. — Дори и да искаш, не можеш да обясниш на никого как да стигне дотук.
Реших по-късно да пробвам дали е така. И кой ли го бе омагьосал — или както там се наричаше въпросната процедура? Но щом вярвах и във вампири, и във върколаци, нямаше да е чак толкова трудно да повярвам и във вещици…
Седях заклещена между Талбот и Алсид, затова реших да попитам Талбот за опазването на бара в тайна, колкото да поддържам някакъв разговор. Талбот нямаше нищо против да си бъбри с мен, а Алсид и Франклин Мот коментираха свои общи познати. Талбот се бе окъпал в одеколон, но аз го разбирах; той беше не просто влюбен, но и пристрастен към вампирски секс… тези две състояния невинаги вървят в комбинация. Той беше безскрупулен, интелигентен мъж, който не можеше да разбере как животът му бе поел такъв екзотичен обрат. (Освен това съзнанието му излъчваше великолепен сигнал и именно поради това аз успях да науча толкова много за него.)
Той повтори историята на Алсид за омагьосването.
— Но начинът, по който случващото се тук се пази в тайна, е нещо съвсем различно — каза Талбот, сякаш обмисляше дали да ми даде кратък отговор, или да се впусне в подробности. Погледнах приятното му, красиво лице и си напомних, че той знаеше за мъченията, на които подлагаха Бил, но това изобщо не го тревожеше. Искаше ми се той отново да помисли за Бил, за да мога да науча нещо повече; поне щях да знам дали Бил е жив, или мъртъв. — Мис Суки, случващото се тук се пази в тайна посредством смъртни заплахи и наказания.
Талбот изрече това с наслада. Тези неща му доставяха удоволствие. Гордееше се, че е спечелил сърцето на Ръсел Еджингтън — едно същество, което убиваше с лекота и всяваше страх.
— Всеки вампир или върколак — или най-общо казано, всяко свръхестествено същество, а ти не си виждала всичките им разновидности, повярвай ми, — който доведе тук човек, носи отговорност за поведението на този простосмъртен. Ако на теб например ти хрумне да се обадиш на някой жълт вестник, след като си тръгнеш оттук, Алсид ще те издири и ще те убие собственоръчно. Това е негов неотменим дълг.
— Разбирам — и наистина разбирах. — А ако Алсид не намери сили да изпълни този свой дълг?
— Ако не намери сили, ще заплати с живота си, а неговата работа ще бъде възложена на някой ловец на глави.
Исусе Христе, Пастире юдейски!
— И такива ли има? Ловци на глави? — изквичах аз. Алсид очевидно ми бе спестил доста неприятни подробности.
— Разбира се. В нашия район това са върколаците, които ходят облечени в рокерски дрехи. Всъщност тази вечер те обикалят наоколо и задават въпроси, защото… — лицето му се напрегна и доби подозрително изражение. — Онзи мъж, който се заяждаше с теб… срещала ли си го отново снощи? След като си тръгна от бара?
— Не — казах аз. Технически погледнато, говорех истината. Не бях го срещала отново, след като си тръгнах от бара. Знаех какво е мнението на Бог за хитруването, но предполагам, че Той би одобрил старанието ми да спася собствения си живот. — Двамата с Алсид се прибрахме направо в апартамента му. Бях много разстроена — сведох поглед надолу като скромно момиче, непривикнало към грубо отношение по баровете; още едно леко отклонение от истината. (Сам някак си съумяваше да свежда подобни инциденти до минимум, а освен това всички ме смятаха за луда и не привличах голям интерес. Но все пак от време на време ми се налагаше да се справям с набезите на агресивни свалячи. Понякога ми налитаха и клиенти, които бяха толкова пияни, че изобщо не им пукаше дали съм луда, или не.)