Той посочи надолу по коридора към една открехната врата.
— Извинете ме — кимнах аз към двамата и тръгнах по коридора, като си напомних да вървя бавно и внимателно, сякаш още ме мъчеше болка. След банята, може би две врати по-нататък, се виждаше началото на стълбището. Добре, вече знаех пътя към изхода. Изпитах истинско облекчение.
11
Банята изглеждаше като съвсем нормална баня. Пълна с обичайните неща за баня — сешоари, ролки за горещо къдрене, дезодоранти, шампоани, гел за коса. Гримове. Четки, гребени и самобръсначки.
Макар че плотът около мивката изглеждаше подреден, по всичко личеше, че помещението се използваше от няколко души. Можех да се обзаложа, че личната баня на Ръсел Еджингтън нямаше нищо общо с тази. Намерих няколко фиби, прибрах косата си и взех рекордно бърз душ. Понеже косата ми бе измита и изсушена от фризьор тази сутрин — макар да имах чувството, че е минала цяла вечност оттогава, — с удоволствие я пропуснах и усърдно измих тялото си с ароматизиран сапун. За моя радост, в шкафа под мивката имаше изобилие от чисти кърпи.
Петнайсет минути по-късно се върнах в стаята. Къдрокоско го нямаше, Ерик се бе облякъл, а Буба се беше върнал.
Ерик не обели и дума за конфузната ситуация помежду ни. Огледа халата ми одобрително, но в пълно мълчание.
— Буба е претърсил целия район, Суки — каза Ерик.
Буба се усмихваше с типичната се несиметрична усмивка. Изглеждаше доволен от себе си.
— Мис Суки, открих Бил — тържествено заяви той. — Не е в много добра форма, но поне е жив.
Краката ми се подкосиха и аз се свлякох на стола, който — за мой късмет — стоеше точно зад мен. Намирах се в същото вертикално положение, но не права, а седнала. Поредното шокиращо преживяване в тази пълна е изненади нощ.
Щом се посъвзех, забелязах, че изражението на Ерик преливаше от противоречиви чувства — удоволствие, разкаяние, гняв, задоволство. Буба изглеждаше просто щастлив.
— Къде е той? — сякаш говорех с чужд глас.
— Има една голяма сграда точно зад тази, като гараж за четири коли, но над нея има етаж с апартаменти, както и допълнителна стая от едната й страна.
Очевидно Ръсел обичаше да държи прислугата си на една ръка разстояние.
— Има ли други сгради? Възможно ли е да се заблудя?
— Има плувен басейн, мис Суки, и до него има малка съблекалня. Има и още една пристройка, която прилича на барака за инструменти, но тя е встрани от гаража.
— В коя част на гаража го държат? — попита Ерик.
— В стаята отдясно. Може би по-рано гаражът е бил конюшня и там са държали седла, юзди и други подобни. Не е много голяма — отвърна Буба.
— Колко души има при него? — Ерик задаваше много уместни въпроси. Аз още не можех да осъзная факта, че Бил е още жив и е съвсем наблизо.
— В момента при него са трима, мистър Ерик, двама мъже и една жена. И тримата са вампири. Жената има нож.
Сърцето ми се сви.
— Нож — повторих едва чуто.
— Да, мис, понарязала го е доста сериозно.
Нямаше време за колебания. Малко по-рано изпитах гордост от факта, че съм мъжко момиче. Време беше да го докажа.
— Държат го в плен доста отдавна — казах.
— Така е — съгласи се Ерик. — Ще отида да намеря кола. И ще се опитам да я паркирам отзад, до конюшнята.
— Мислиш ли, че ще те пуснат да влезеш отново?
— Ще взема Бърнард със себе си.
— Бърнард?
— Дребосъкът — Ерик ми се усмихна. Неговата усмивка също изглеждаше малко крива, като на Буба.
— Искаш да кажеш… О, ако вземеш Къдрокоско със себе си, ще те пуснат да влезеш отново, защото той живее тук?
— Да. Но може да ми се наложи да остана тук. С него.
— Не можеш ли… хм… да се измъкнеш?
— Не съм сигурен дали ще успея. А не искам да съм тук, когато разберат, че ти и Бил сте изчезнали.
— Мис Суки, през деня ще го охраняват върколаци.
Двамата е Ерик едновременно обърнахме глави към Буба.
— Онези върколаци, които те преследваха? Те ще пазят Бил, когато вампирите заспят.
— Но тази нощ е пълнолуние — обадих се аз. — Те ще са капнали от умора, когато стане време да поемат смяната. Ако изобщо се появят.
Ерик ме погледна изненадано.
— Права си, Суки. Днес имаме най-голям шанс за успех.
Известно време обсъждахме детайлите; аз бих могла да се престоря на много изтощена и да кротувам в къщата, докато чакам човека на Ерик да пристигне от Шривпорт. Ерик каза, че веднага щом успее да се измъкне от имението, ще звънне на мобилния му телефон.