— Алсид евентуално би могъл да ни помогне утре сутринта — добави Ерик.
Трябва да призная, че идеята да се обадя на Алсид ме изкушаваше. Алсид беше едър и силен мъж, компетентен във всичко, а вътрешната ми женска слабост ми подсказваше, че той би се справил с тази ситуация много по-добре от мен. Но съвестта ми твърдеше друго. Не биваше да въвличам Алсид по-навътре в цялата тази каша. Той бе приключил своя ангажимент към мен. Освен това той поддържаше бизнес отношения с тези вампири и щеше да си има големи неприятности, ако Ръсел разбереше за участието му в бягството на Бил Комптън.
Налагаше се да приключим дискусията, защото оставаха само два часа до зазоряване. Не успяхме да обсъдим много детайли, но Ерик трябваше да потърси къдравия Бърнард, за да го помоли най-любезно да го придружи до града. Предполагах, че смята да наеме кола, макар че нямах ни най-малка представа коя агенция за автомобили под наем би могла да работи по това време на денонощието. Но Ерик изглеждаше уверен, че ще изпълни задачата си без усложнения. Опитах се да пропъдя всички съмнения от главата си. Буба се съгласи да прескочи още веднъж стената на имението, за да си намери укритие за през деня. Ерик каза, че единствено пълнолунието е спасило живота на Буба, и аз си наложих да му повярвам. Вампирът на портата, макар и отличен професионалист, не можеше да огрее навсякъде.
От мен се искаше да се правя на тежко ранена до изгрева на слънцето, когато вампирите щяха да се оттеглят в ковчезите си, и после някак си да измъкна Бил от конюшнята и да го скрия в багажника на колата, осигурена от Ерик.
— По-лош план от този не съм чувал — каза Ерик.
— Може и така да е, но с друг не разполагаме.
— Ще се справиш страхотно, мис Суки — окуражи ме Буба.
Положително отношение, точно от това се нуждаех.
— Благодаря ти, Буба — признателно отвърнах аз. Усещах прилив на енергия от кръвта на Ерик. Имах чувството, че очите ми хвърлят искри, а косата ми се развява около главата ми като наелектризиран ореол.
— Не се увличай твърде много — посъветва ме Ерик. Напомняше ми, че това често се случваше с онези хора, които си набавяха вампирска кръв от черния пазар. Пробваха се да вършат невероятни подвизи, тъй като се чувстваха силни и непобедими, но понякога се впускаха в толкова смели начинания, че просто не им стигаха силите — като онзи човек, който се опитал да пребие с голи ръце цяла банда гангстери, или жената, която пробвала да спре с тялото си движещ се влак. Поех дълбоко въздух и се постарах да запечатам това предупреждение в мозъка си. Но отвътре ми идваше да изляза през прозореца и да се покатеря по стената чак до покрива. Майчице мила! Кръвта на Ерик беше жестока! Рядко използвах тази дума, но в случая не намирах по-точна. Едва сега осъзнавах огромната разлика в ефекта от кръвта на Бил и тази на Ерик.
На вратата се почука и всички едновременно извърнахме глави нататък, сякаш можехме да погледнем през нея.
Секунди по-късно Буба беше изчезнал през прозореца, Ерик седеше на стол до леглото, а аз лежах под завивките с измъчен вид.
— Влез — обади се Ерик с приглушен глас, точно както е редно да се говори край постелята на болник, възстановяващ се след тежка рана.
Оказа се Къдрокоско, тоест Бърнард. Носеше джинси и тъмночервен пуловер и изглеждаше толкова добре, че ми идваше да го изям. Затворих очи и се нахоках наум. Кръвта на Ерик ми действаше доста ободрително.
— Как е тя? — прошепна Бърнард. — Бузите й са поруменели.
— Все още е с болки, но се оправя, благодарение на щедростта на вашия крал.
— Той го направи с удоволствие — любезно отвърна Бърнард. — Но ще бъде… хм… още по-доволен, ако тя успее да си тръгне сама оттук утре сутрин. Той е уверен, че дотогава приятелят й ще се е прибрал в апартамента си, след като е тичал цяла нощ под луната. Надявам се, че това не прозвуча твърде грубо.
— Не, напълно разбирам неговото безпокойство — отвърна Ерик също тъй любезно.
Очевидно Ръсел се страхуваше, че смятам да кисна в имението му няколко дни, спекулирайки с геройския си подвиг. Ръсел, който нямаше навика да приема гости от женски пол, предпочиташе да се върна при Алсид, но искаше да е сигурен, че Алсид ще си е вкъщи, за да се погрижи за мен. Ръсел се чувстваше малко неловко от перспективата да остави непозната жена да се мотае в имението му през деня, когато той и цялата му свита ще са дълбоко заспали.