— Мога да се обзаложа, че не всички вампири мислят като теб.
— Е, да. Някои все още се крият в сенките и всяка нощ спят в гробници.
И това го казваше мъж, който от време на време спеше заровен в пръстта на гробището.
— А други вампири помагали ли са ти в това?
— Да, разбира се — изненадано отвърна той. — На някои им доставяше удоволствие да се ровят в спомените си… други го използваха като възможност да наобиколят стари свърталища и да потърсят отдавна забравени познайници. Сигурен съм, че не съм включил всички вампири в Америка — липсват предимно новите преселници, — но поне за осемдесет процента мога да гарантирам.
— Добре, но защо й е на кралицата тази програма? Защо останалите вампири искат да я притежават, след като са разбрали за съществуването й? Те могат и сами да съберат същата тази информация, нали?
— Да — отвърна той. — Но би било много по-лесно да я вземат от мен. А колкото до въпроса ти защо е толкова примамлива… ти например нямаше ли да се радваш, ако имаше справочник с имената и координатите на всички останали телепати в Съединените щати?
— О, разбира се — казах. — Щяхме да си разменяме полезни съвети как да се справяме с проблема си или пък как да го използваме по-добре.
— Ето, виждаш ли? Полезно е да има справочник с информация за всички вампири в Съединените щати, в който да е упоменато кои са силните страни на всеки от тях, кой каква дарба притежава и така нататък.
— Но някои вампири със сигурност няма да искат да фигурират в този справочник — отбелязах аз. — Ти каза, че някои от тях продължават да се крият в сенките и предпочитат тайно да ловуват.
— Именно.
— Но техните данни също са включени в програмата, нали?
Бил кимна.
— Ти какво, искаш да те набучат на кол ли?
— Никога не съм се замислял колко примамлив би могъл да бъде този проект за останалите — навъсено каза Бил. — Изобщо не съм си давал сметка каква власт би могъл да даде на онзи, в чиито ръце попадне. Докато не започнаха опитите да го откраднат.
От съседния апартамент се разнесоха крясъци.
Алсид и Деби отново се караха. Тези двамата изобщо не си подхождаха. Но някакво необяснимо взаимно привличане непрекъснато ги дърпаше един към друг. Знам ли, може би далеч от Алсид Деби беше свестен човек… Не, това не можех да го повярвам, но може би поне се държеше търпимо, ако не я измъчваха любовни терзания.
Естествено, те просто трябваше да се разделят. И никога повече да не остават насаме в една стая.
Същото се отнасяше и за мен.
Погледнете ме само. Осакатена, с източена кръв, намушкана с кол, пребита. Легнала на пода в студен апартамент, в чужд град, до вампир, който ме предаде.
Едно важно решение стоеше точно пред очите ми и чакаше да бъде осъзнато и изпълнено.
Избутах Бил настрана и се изправих на крака. Облякох откраднатото яке. Усещах товара на мълчанието му върху плещите си, но смело отворих вратата и влязох във всекидневната. Ерик с удоволствие подслушваше разправията от съседния апартамент.
— Отведи ме вкъщи — казах.
— Разбира се — отвърна той. — Сега ли?
— Да. Алсид може да се отбие да донесе багажа ми, когато се прибира в Батън Руж.
— Колата в движение ли е?
— О, да — извадих ключовете от джоба си. — Ето.
Излязохме от необитаемия апартамент и взехме асансьора до паркинга. Бил не ни последва.
13
Ерик ме настигна, когато се качвах в колата.
— Инструктирах Бил как да изчисти кашата, която забърка — каза той, без да съм го питала.
Ерик обикновено шофираше спортни коли и се чувстваше малко неловко зад волана на огромния „Линкълн“.
— Замисляла ли си се — каза той, когато излязохме от централната градска зона, — че всеки път, когато в отношенията ви с Бил се появи напрежение, ти просто обръщаш гръб и си тръгваш? Не че роптая, дори ще се радвам, ако връзката ви приключи. Но ако това е обичайната ти тактика за действие на романтичния фронт, бих искал да съм наясно.
Веднага ми хрумнаха няколко възможни отговора, но бързо разкарах онези от тях, които биха накарали баба ми да си запуши ушите. Поех дълбоко въздух.
— Чуй ме внимателно, Ерик. Първо, отношенията ми с Бил изобщо не ти влизат в работата — дадох му няколко секунди да осмисли думите ми. — Второ, това е първата връзка през живота ми, така че и дума не може да става за обичайна тактика — направих пауза, за да подготвя внимателно следващото си изречение. — Трето, приключих не само с Бил, а и с всички вас. Уморих се да гледам кръв и извращения. Уморих се да бъда смела, да върша неща, които ме плашат, да се мъкна с всякакви странни и свръхестествени личности. Аз съм просто един нормален човек и искам да се влюбвам в нормални хора. Или поне хора, които дишат.