Ерик изчака малко, за да се увери, че съм приключила. Погледнах го крадешком; уличните лампи хвърляха призрачна светлина върху железния му профил. Поне не ми се присмиваше. Дори не се усмихваше. Той хвърли бърз поглед към мен и отново насочи вниманието си върху пътя.
— Слушах те много внимателно. И съм сигурен, че си искрена. Все пак съм пил от кръвта ти и усещам какво чувстваш.
Изминахме още няколко километра в тишина и мрак. Приятно ми стана, че Ерик ме приемаше сериозно. В повечето случаи или се шегуваше, или се държеше безцеремонно.
— Нормалните хора те смятат за повредена — каза той. Лекият му чуждестранен акцент стана по-осезаем.
— Може и така да е. Макар че аз не намирам това за голяма драма, тъй като и преди не ми е вървяло с мъжете — не е лесно да ходиш по срещи, когато знаеш какво точно си мисли човекът до теб. А когато си наясно с всичко, което се върти в главата на ухажора ти, не ти остава нито желание, нито симпатия към него. — Но по-добре да съм сама, отколкото да живея така.
Спомних си правилото за вдигнатия палец на добрата стара Ан Ландърс: с него ли щеше да ми е по-добре, или без него? Когато двамата с Джейсън бяхме малки, баба всеки ден ни четеше вестникарската рубрика на Ан Ландърс и заедно обсъждахме всички отговори, които тя даваше на читателските въпроси. Много от съветите й бяха предназначени за жени, пострадали от отношението на мъже като Джейсън, и той живо участваше в дискусиите.
Точно в този момент се чувствах абсолютно уверена, че щеше да ми е по-добре без Бил. Той ме бе използвал, измамил, предал и източил кръвта ми.
Но и защитавал, отмъщавал за мен, боготворил и приемал напълно безрезервно — наистина голяма благословия.
Е, нямах аптекарски везни под ръка, но имах сърце, пълно е болка, а пред себе си — път към вкъщи. Летяхме през черната нощ, потънали в собствените си мисли. По междущатската магистрала нямаше почти никакви други коли.
Нямах никаква представа за какво мислеше Ерик, което ме караше да се чувствам прекрасно. Може би обмисляше дали да не отбие встрани и да ми прекърши врата или пък просто се чудеше колко ли ще е тазвечерният оборот във „Вамптазия“. Исках да ми говори. Исках да чуя какъв е бил животът му, преди да стане вампир, но тази тема бе твърде деликатна и свързана е твърде много вампири и не ми се навлизаше в нея точно тази нощ от всички възможни нощи.
На около час път от Бон Темпс отбихме за почивка. Колата имаше нужда от гориво, а аз — от тоалетна. Ерик вече зареждаше резервоара, когато аз най-после успях да измъкна изтормозеното си тяло от колата. Той отхвърли предложението ми да държа маркуча с едно вежливо „Не, благодаря“. До нас се зареждаше още една кола и жената — изрусена блондинка на моя възраст — тъкмо оставяше маркуча, когато аз хлопнах вратата зад гърба си.
В един часа след полунощ на бензиностанцията (плюс кафене и магазин) нямаше никой друг, освен нас и силно гримираната блондинка, опакована в пухено яке. Хвърлих бърз поглед наоколо и забелязах очукания пикап „Тойота“, паркиран в единствения мрачен участък на бензиностанцията. Вътре седяха двама мъже и спореха разгорещено.
— В такъв студ да седят отвън в пикапа си — отбеляза девойката с изрусена коса и тъмни корени, докато влизахме заедно през стъклените врати. Тя потрепери от студ.
— Така си е — отвърнах. Вече се намирах по средата на пътеката в дъното на магазина, когато служителят на касата отклони поглед от телевизора си, за да вземе парите на блондинката.
Вратата на тоалетната се затваряше трудно, тъй като дървената каса беше раздута от скорошен теч в помещението. Всъщност тя вероятно не се е затворила докрай, защото бързах. Но вратата на кабинката изглеждаше наред, дори я заключих, а тоалетната изглеждаше сравнително чиста. Не ми се прибираше обратно в колата при мълчаливия Ерик, затова реших да се възползвам от всички удобства. Погледнах се в огледалото над мивката с очакването да видя потресаваща гледка. Очакванията ми се потвърдиха напълно.
Наръфаната ми шия представляваше отвратително зрелище. Все едно ме беше докопало гладно куче. Докато почиствах раната със сапун и мокри салфетки, размишлявах относно ефекта от поглъщането на вампирска кръв. Дали даваше определено количество свръхсила и възможност за бързо излекуване и се изчерпваше, или действаше дългосрочно, като капсула, която бавно освобождава ценните си съставки в организма? След като пих от кръвта на Бил, се чувствах прекрасно в продължение на два месеца.