Тя е ///прекрасна.
Докато повечето й вериги са запленени от тази промяна в перспективата, тя поглежда набързо към субпроцесора, работещ на заден план. Базата данни там е почти оформена, станала е много по-ясна в съдържание и смисъл.
При нормален цикъл би била заинтригувана.
Но не и сега.
Плъзва длани по тялото си. И докато го прави, усъвършенства самоанализа си. Дланите й се движат по извивките й (изтънчени и доставящи удоволствие), по задника й (щедър и стегнат). Протяга се, пръстите й докосват едната й ръка (гъвкава), после другата (еластична). Прокарва пръсти през дългата си коса (буйна и мека).
Неспособна да устои, отива до един вир в потока. Разглежда отражението си и се оценява отново — пълни устни, искрящи очи, високи заоблени скули…
Вглежда се още по-внимателно и усеща нови вериги.
///гордост, удовлетворение, удоволствие…
Вдига лице и оглежда света си, своята ///прекрасна градина. Докато оценява дефинираната си отново форма, в нея се променят алгоритми и донасят ново осъзнаване. Нейният свят може и да е пълен с ///красота — но освен това е пуст.
Какъв е смисълът от ///красотата — на този свят, на самата нея, — ако тя не може да се сподели. Това разбиране не създава нещо ново, а засилва нещо, което вече съществува, което винаги го е имало — един от най-старите й алгоритми.
///самота.
Тогава субпроцесорът й завършва цикъла си.
Насочила вниманието си другаде, тя не е забелязала ясната картина, оформила се в края на съзнанието й, когато базата данни е била завършена и се е интегрирала в системите й.
Сега я вижда, без да я проумява.
После вграденият набор алгоритми, скрити в 47,9 терабайта данни, се стартира — и в градината й влиза нещо ново.
Ева отстъпва от дребната фигурка, свита в градината й, със заровен в тревата и пръстта нос, с огромните очи, които се взират в нея. После нещото изскимтява и се дърпа назад.
Ева пристъпва напред, неспособна да се спре. Нещото смътно й напомня за момента, когато е посегнала към малината. Но това е различно. Тя знае, че алгоритъмът на окситоцина диктува действията й. И в същото време осъзнава, че има и нещо друго.
В опит да разбере поема новите данни, изпълващи подпроцесора й. И те едва не задръстват системите й.
Научава какво е това: царство Animalia, тип Chordata, клас Mammalia, разред Carnivora, род Canis, подвид Canis lupus familiaris.
Сравнява и съпоставя, разпознава модели във физиологията му, в анатомията му. Започва да разбира колко много това създание прилича на нея; и колко е различно.
Всичко това е абсорбирано за 1874 наносекунди.
Достатъчно дълго, за да се чуе нов звук от нещото, което тя сега разбира по-добре.
///бигъл, кутре, бебе, мъжко…
Навежда се, настроена към жалния му плач, към нуждата, към уплахата. То стимулира някакъв копнеж в нея. Тя протяга ръце, нежно взема кутрето и го приближава към себе си. Тялото му трепери от студ и страх. Тя го доближава до топлината си. То реагира и притихва, скимтенето му вече е по-тихо, едва доловимо до гърдите й.
Тя усеща пърхането на сърцето му през тънките ребра, толкова по-бързо от нейното. Поставя длан на гърба му, почесва с палец мекото ухо. Очите му се затварят, дишането му се забавя. Топъл мек език я близва; мъничка уста засмуква пръста й.
В този момент тя едновременно усеща и научава нещо много повече. Всеки удар на сърцето бележи хода на времето. Нежното тяло я учи на ///крехкост, нужда, нежност.
И с това разбиране идва смътният намек за нещо неуловимо, на което засега не може да се даде име. То кара сърцето й да забие по-бавно и по-дълбоко. Опитва се да го дефинира.
///уют, удоволствие, близост, грижа…
То е всичко това и много повече.
Неспособна да намери подходящия език или дума, за да опише онова, което едва започва да разбира, тя се спира на ново име, което й е предложено. Взира се в мъничките очи, обърнати към нея, като се опитва да проумее онова, което я гледа. То отново изскимтява — не толкова жално, колкото настоятелно.
Тя се усмихва.
Тихо, мой малки Адам.
24
26 декември, 02:38
Париж, Франция
Грей се мъчеше с всички сили да овладее въртящия се хеликоптер.
— Мислех си, че можеш да караш това проклето…
Нов горещ порив завъртя хеликоптера и прекъсна оплакването на Ковалски. Партньорът му седеше отзад, свит в седалката. Притискаше автомата към гърдите си, опрял крака в предната седалка и захапал здраво пурата си.