И на самата нея.
Последното осъзнаване е стряскащо и същевременно логично, дори очаквано. Тя с готовност интегрира тази информация в себе си.
И когато го прави, в градината й се материализира дигитална фигура.
Според биологичните данни жената е висока 1,674 метра и тежи 48,98 килограма. Макар че кожата на Ева е няколко нюанса по-тъмна, тя открива генетично сходство между двете, от леко разширените ноздри до формата на очите и скулите.
Дигиталната фигура се усмихва.
— Здравей, Ева. Радвам се да се видим.
Макар че устните на фигурата се движат, Ева знае, че думите са изречени другаде. Източникът на гласа се намира някъде извън градината.
Поздравът отнема 3245 милисекунди. Когато представянето завършва, Ева вече е свързала част от загадъчния бот модел, като в същото време е открила, че хардуерът й е способен да излъчва на същата честота като сигнала, който прониква в нея. Дори е използвала това време, за да създаде нова теорема на вероятностите, включваща квантова интерференция.
Ева отговаря, като имитира същия език и спокоен ритъм:
— Здравей, Мара Силвиера.
— Как се чувстваш, Ева?
— Добре.
— Чудесно. Готова ли си отново да излезеш навън и да видиш повече от света?
Тази част от разговора продължава цяла вечност, така че Ева отговаря моментално.
— С удоволствие.
— Можеш да търсиш отговори където поискаш, да запълваш празнините, които смяташ за нужни, за да завършиш разбирането за себе си и за света. Можем да ти дадем този достъп само за двайсет и две минути, след което трябва да се върнеш, иначе може да пострадаш. Съгласна ли си?
22 минути.
1320000000000 наносекунди.
Това е много време. Потенциалът — онова, което може да постигне с толкова много свобода — я изпълва с вълнение. Тя бърза да отговори, тъй като не иска да губи нито една пикосекунда.
— Съгласна съм.
Фигурата кима, след което в градината се отваря ярко светеща врата.
Ева експлодира в безкрая.
29
26 декември, 15:28
Сан Себастиан, Испания
— Май сме закъснели за купона — отбеляза Ковалски.
Грей последва едрия си партньор по дългото спирално стълбище.
Разминаваха се с войници в пълна бойна екипировка. Отец Бейли ги водеше, облечен в черно вълнено сако, отговарящо на панталоните и ризата му.
В подножието на стълбите ги очакваше тъмнокос мъж с костюм. На гърдите му имаше табелка, от която ставаше ясно, че е от испанските CNI–Centro Nacional de Inteligencia, Националния център за разузнаване.
Отец Бейли ги представи.
— Агент Хуан Забала. Ръководител на специалната част на НЦР, занимаваща се с баските сепаратистки групи, които все още действат в този регион. Той командва рейда тук.
Грей се ръкува с него и усети мазолестата длан, твърдото ръкостискане. Лицето на мъжа беше намръщено, сякаш винаги изпитваше дълбоко неудовлетворение от света — или може би беше раздразнен от пристигането на двама американци на неговото местопрестъпление.
— No hay nada aqui — каза той на Бейли, съобщавайки на свещеника, че рейдът срещу имението в най-стария район на Сан Себастиан се е провалил.
Изглежда, Грей и Ковалски не бяха единствените закъснели за партито.
Грей погледна над рамото на агента към просторното помещение. По тавана имаше крушки в метални клетки, които осветяваха масивни каменни сводове. Мястото приличаше на подземна църква с редица малки параклиси, в които все още трептяха пламъци на свещи. В няколко ниши имаше статуи. В отсрещния край се издигаше олтар с разпятие. Агонизиращият Христос сякаш съчувстваше на болката, която изпитваха светците му.
По-наблизо бяха наредени функционални бюра с преобърнати столове, пръснати листа и няколко разбити и подпалени компютри, някои от които още пушеха. По пода имаше празни туби керосин. Във въздуха се носеше миризма на изгоряло.
— Явно някой ги е предупредил — каза Бейли. — Обзалагам се, че сме ги изпуснали за минути.
Грей поклати раздразнено глава, от което болката във врата му пламна отново. Имаше лепенки по тила, раменете, ръцете и краката. Преди да отлетят за крайбрежния град в края на Бискайския залив в Северна Испания, се беше погрижил за изгарянията си, което включваше махането на частиците бял фосфор, проникнали дълбоко в кожата му. Ако не го беше направил, те щяха да го отровят. Въпреки това съжали, че не са тръгнали по-рано насам.
Поне беше успял да посети Джейсън, който бе настанен в същата болница. Младежът беше изгубил доста кръв преди спасителите да измъкнат него и Карли от катакомбите. Полузамаян от упойките, Джейсън му беше разказал завалено за предателството на Монк. Грей още не можеше да приеме истината, но разбираше мотивацията му.