В този момент на близост Монк усети, че способностите на Ева са повече, отколкото споделя. Не ставаше въпрос само за анализирането на трилиони променливи за частица от секундата, за да определи къде да стъпи. Монк усещаше нещо много по-голямо и безкрайно точно.
Въртенето на спирална галактика.
Спинът и магнитният момент на електрон около ядрото на атом.
Ева не му беше казала цялата истина, нито дори частица от нея. Монк можеше почти да я проумее и се устреми към това познание, като в същото време знаеше, че то може да го унищожи.
Прекалено фокусиран в посоката си, жребецът се препъна.
Ездач и кон за миг излязоха от синхрон.
Викът на Ева изпълни черепа му.
Мърдай!
Монк чу трясъка на пистолет, усети доплеровото изместване на куршума, докато летеше към гърба му. Въпреки разширените си сетива все пак нямаше очи на тила си.
Опита се да се обър…
Куршумът се заби в рамото му. На забавен кадър кръвта полетя напред, следвайки траекторията му, докато рикошираше от стоманената врата на седем метра пред него. Тялото му беше запратено напред, като в същото време се завъртя; пистолетът отхвърча от ръката му.
Монк политна към опънатата точно пред него нишка.
20:18
Гърмежът оглуши Грей.
Той се обърна към събралите се при отвора на тунела. След като двамата снайперисти бяха елиминирани, намиращите се най-близо се бяха преместили, за да наблюдават напредването на Монк. Отначало мърмореха невярващо, докато гледаха първите му стъпки, после ахнаха изумено, когато той продължи напред, а накрая започнаха да надават ликуващи викове.
Докато изстрелът не прекъсна всичко.
Погълнат от напредъка на Монк, Грей не беше забелязал как някой вдига оръжието си малко по-високо. Застанал от другата страна на отвора, агент Забала държеше пистолета с двете си протегнати ръце.
Грей се хвърли напред, но вече видя как пръстът на кучия син се свива около спусъка.
„Няма да успея“.
Точно когато Забала стреля, нещо тъмно го удари отдолу по китката достатъчно силно, за да избие пистолета нагоре. Куршумът рикошира от тавана на тунела, хвърляйки искри.
Нещо сребристо описа дъга във въздуха, улучи Забала право в носа и разби костта. Пръсна кръв и главата му рязко отлетя назад.
Грей най-сетне се озова до стрелеца и го повали, но онзи беше изпаднал в безсъзнание още преди да е рухнал на земята.
Грей вдигна очи. Сестра Беатрис свали абаносовия си бастун и се опря на сребърната дръжка. Изражението й изобщо не се беше променило.
Ковалски се озова зад него.
— Уф. Мислех си, че монахините са гадни само с показалките, с които бият през ръцете.
Бейли пристъпи зад Беатрис. Очевидно двамата се бяха придържали близо до агент Забала от самото начало — знаеха, че някой е предупредил врага в Сан Себастиан.
Грей се обърна да погледне Монк.
Приятелят му беше замръзнал в неудобна поза, на пръсти, като се подпираше на здравата си ръка.
„Какво прави той?“
20:19
Едва в последния миг Монк успя да се овладее да не падне върху опънатата нишка. Беше протегнал ръка, за да се задържи. Агонията от удара премина през тялото му и за миг му причерня.
Инстинктът го задържа замръзнал на място, докато зрението му се върне.
Бързо прецени положението. Тънката корда беше опъната на 56 сантиметра над пода. Поглед назад показа, че левият му крак е стъпил на ръба на плочка, под която се криеше мина.
Ако преместеше крака си, щеше да изгуби равновесие и да падне върху кордата. Ако се опиташе да се оттласне от кордата, тежестта му щеше да се прехвърли върху плочката.
Ева имаше достатъчно огромен интелект, за да стигне до заключение. И му предложи съвета си.
Не мърдай.
Лесно й беше да го каже.
От рамото на Монк течеше кръв, която се събираше на растяща локвичка под кордата. Ръката му вече започваше да трепери от умората, от болката, от загубата на кръв.
Полезрението му се стесни.
„Няма да успея“.
Треперенето се засили неудържимо. Тялото му се разлюля пиянски над кордата. Коленете му се тресяха. Пред очите му притъмня, той се отпусна безпомощно — и падна.
Нечии ръце го подхванаха.
Докато го вдигаха, Монк си представи как някакъв архангел е дошъл да го отнесе на небето.
— Монк… държа те.
Монк примигна няколко пъти, докато силните ръце го обръщаха и изправяха на крака. Едната продължи да го поддържа под мишниците, поемайки по-голямата част от тежестта му.
Зрението му се проясни достатъчно, за да познае Грей.