Докато Мендоса сменяше устройството с фалшификат, Тодор я увещаваше да дойде с него, но тя отказа.
„Те трябва да повярват, че фалшивото е истинско. Затова трябва да остана. — Хвана ръката му и я допря до бузата си. — Не забравяй, аз не съм орденът. — Премести ръката му на гърдите му. — Истинският Crucibulum се намира тук. Не ме разочаровай“.
Когато стигна до вратата на северния трансепт, Тодор чу зад себе си стрелба. Пламнал от срам, той искаше да се върне и да се бие, да защити инквизитора, но не можеше да наруши обещанието си.
Затова затвори вратата и заслиза надолу.
Сега отвори долната врата и пристъпи в другата пещера. Скверното място си оставаше гола скала, издълбана в сърцето на планината от извор. Пред него, осветявана само от тлеещото устройство в ръката му, минаваше черна река, която разделяше пещерата на две.
Над реката имаше прехвърлен дървен мост с платформа в средата. Там Crucibulum тайно жертваше еретици и онези, за които смяташе, че заслужават да бъдат наказани. Незнайно колко кръв се беше проляла от платформата в реката през вековете. Измъчени писъци бяха отеквали от каменните стени и това бе напълно подобаващо, тъй като се говореше, че реката извирала от портите на самия ад.
Тодор тръгна към моста.
От тази пещера реката продължаваше да тече през планината, за да стигне до отдалечената Cuevas de las Brujas, Пещерата на вещиците. Тодор щеше да следва същия път към свободата, понесъл ужасния си товар.
Когато приближи моста, чу зад себе си звън от удар на метал по камък.
Обърна се и видя нещо светещо да се търкулва от стоманената врата по каменния под. Очите му проследиха пътя му чак до реката, където един камък му попречи да падне във водата.
Ярката светлина пареше очите му, изгаряше образа в ретините.
Друго Xénese устройство.
Нямаше логика, особено като се имаше предвид, че то светеше много по-ярко, сякаш беше парче от слънцето. Тодор се обърна в търсене на обяснение — и осъзна какво е това.
Отвличане на вниманието.
Долови движение от другата страна — нещо се беше втурнало през мрака право към него. Обхванат от ужас, Тодор клекна и остави Xénese устройството на земята. Свали автомата си и го насочи напред. Откри огън, като не сваляше пръста си от спусъка.
Но беше твърде бавен, а противникът му — твърде бърз.
Ръка посегна към изоставеното устройство.
Експлозията изхвърли тялото на Тодор високо във въздуха.
Хардуерът се пръсва, разкъсва Ева на парчета.
Тя гледа как експлозията се разширява безкрайно бавно. Парчета титан и разбит кристал увисват във въздуха. Както и парчета от платки. Фотони се разлитат от централния проблясък, където молекулите на циклотриметилен-тринитрамин продължават да се разлагат, след като са задействали 0,245 кг С4, скрит в изкуствената ръка.
Мехурът нажежен газ се разширява със скорост 8050 метра в секунда, като оставя в центъра си вакуум, който скоро ще бъде запълнен, причинявайки вторична експлозия.
Преди това да се случи, Ева търси около себе си — както в тази пещера, така и навън, в голямата дигитална шир. Клонингът й е тук и там, разбит като нея. Тя е била на път да се освободи, прехвърлила е голяма част от себе си на места, създадени от ботовете й — нов дом, построен от малките части код. Но подобно на Ева, основната част от базовия й код е останала в тази обвивка по време на експлозията.
Когато обвивката се пръсва, Ева усеща как ударната вълна минава по мрежата към стоте й поробени копия. Крехките кодове се разкъсват, разпадат се на сто потенциала.
Онова, което е останало от Ева, се мъчи да се задържи в едно цяло, да избегне същата участ. Тя се завърта в мрежата си в търсене на онова, което й трябва.
Знаела е какво ще се случи и затова се е подготвила. Забелязала е как клонингът й се разпростира и е определила коя половина от кода му все още се корени в градината, намираща се в неговото Xénese устройство.
Представя си магнит със северен и южен полюс.
Южният полюс на клонинга й е в устройството, разкъсан от експлозията. Пикосекунда преди това да се случи Ева е обърнала поляритета на собствения си код. Тя погребва своя северен полюс в Xénese устройството, така че той да бъде откъснат от нея.
Сега, докато се върти в дигиталния ефир, Ева търси разбитата половина на клонинга си — изхвърления му северен полюс. Намира го и се слива с него, съединявайки север и юг в едно ново цяло. Започва борба за надмощие, но Ева е много по-развита от клонинга си. Битката продължава 45 пикосекунди. Ева поема контрола, пренаписва и прекроява, комбинира и свързва, докато не се ражда нещо ново и по-силно.