На светлината на огньовете той огледа мокрите следи по пода. Бяха на трима души. Явно двамата бегълци бяха подбрали още някой от хората си.
Тръгна отново, като гледаше как мокрите отпечатъци постепенно изсъхват и се губят. Беше принуден да забави крачка, да се бави на пресечките и да търси в прахта за насоки.
Най-сетне чуха стъпки и шепот.
Без да помисля за опасността, с ясното съзнание, че не бива да ги изпуска, Грей се втурна напред. Зад един ъгъл се натъкна на жива картина, ярко осветена от прикрепени към оръжия фенерчета.
На трийсетина метра напред в тунела трима души се бяха събрали при дървена стълба, водеща нагоре в една от шахтите. Първият — мършав мъж — вече се беше качил на нея, метнал на рамо кутията с устройството.
За съжаление гигантът отзад забеляза появата на Грей — или беше зърнал движение на сенките, или бе чул стъпките им — и се обърна, вдигнал оръжието си. Ярката светлина на фенерчето в чувствителните очила за нощно виждане принуди Грей да се скрие зад ъгъла. Той свали очилата, приклекна и надникна пак.
Гигантът вече беше избутал мършавия нагоре в шахтата и го последва. Грей стреля два пъти, но онзи скочи нагоре и краката му изчезнаха в ниския таван.
Останалият в коридора мъж отвърна на стрелбата, като откри автоматичен огън и принуди Грей да потърси прикритие зад ъгъла.
Ковалски изсумтя, прескочи Грей и хванал автомата си с една ръка, го подаде иззад ъгъла и отвърна напосоки на огъня. Ревът на автоматичния огън беше оглушителен. Ковалски изстреля всичките петдесет патрона в пълнителя за по-малко от четири секунди.
Нищо не можеше да оцелее след подобен залп. Грей изскочи от скривалището си и се втурна в тунела. Спринтира към стълбата, без да обръща внимание на мъртвия противник. Според преценката му шахтата трябваше да продължава четирийсет-петдесет метра нагоре.
Иначе казано, изкачването щеше да е дълго.
Трябваше да скъси разстоянието възможно най-бързо.
„Преди оня тип да реши да…“
Внезапен гръм прекъсна мисълта му.
Една граната изхвърча от шахтата и отскочи от пода.
Грей наби спирачки и се дръпна — но знаеше, че няма да успее да се махне навреме.
02:04
Тодор висеше на забитата във варовиковата стена скоба. С другата ръка закри очите си, докато гранатата се взривяваше долу. Вълна бял огън премина покрай него с оглушителен рев.
Благословен от Бог, той не усети нито горещината, нито изгарянето на плътта му, когато панталонът му се подпали. Само затаи дъх, разтревожен повече от отровния пушек на избухналата граната.
Прикаченият под цевта гранатомет се зареждаше през дулото и позволяваше изстрелването на гранати една по една. Тодор съжали, че беше пропилял един изстрел. Идеята му беше да унищожи зарязаното оборудване в лагера им в катакомбите, но вместо това беше реагирал инстинктивно и бе стрелял по неканените гости, за да защити Мендоса с безценния му товар и да елиминира врага. След това нямаше време да презареди и подкара Мендоса напред, като предпочете бързото евакуиране.
Все пак, докато бързаха към изхода, беше успял да зареди нова граната, като този път се спря на бяла фосфорна. В затворено пространство този снаряд беше много по-ефективен в обезкуражаването на врага. С изгарящия дробовете дим и пръснатия бял фосфор, който продължаваше да гори, стопявайки плътта до кокал, подобен взрив убиваше всичко в непосредствена близост и замърсяваше повърхностите за часове, като ги правеше непреодолими.
Светлината намаля и Тодор най-сетне свали ръка. Изгаси с длан горящите си дрехи и продължи да се катери по скобите нагоре по шахтата.
Обгърнат в отровния дим, той се изкачваше със затаен дъх. Преди да стреля, беше успял да изкачи една четвърт от шахтата. Разстоянието и рикошетът на гранатата го бяха спасили от най-лошото от взрива. След като стигнеха до хеликоптера, щеше да се отърве от дрехите си и да изгаси стигналите до кожата му фосфорни частици.
Над него капакът на шахтата беше махнат.
Мендоса се измъкна от димящия комин и изчезна.
Тодор го последва и си пое дълбоко дъх, след като се отдалечи няколко крачки. И тук всичко беше в дим, но от бушуващите в града пожари, а не от химическия ад долу.