— Ами… ами… скоростта на светлината?
— Прието е, че се запазва.
— Как така се запазва? Добре знаеш, че според теориите на относителността нищо не се движи по-бързо от светлината, иначе масата ще стане безкрайна, което е невъзможно. Това означава, че информацията от една частица не може да стигне мигновено до друга, защото отнема време. Обаче ти току-що каза, че тези частици си взаимодействат мигновено, независимо от разстоянието между тях. Как това се връзва с ограничението, наложено от скоростта на светлината?
Историкът безпомощно сви рамене.
— Това остава загадка — призна той. — Но е факт, че експериментите на Аспе доказват, че реалността не съществува без акта на наблюдение, или както повечето физици предпочитат да казват — всяка частица, която си взаимодейства с друга, остава завинаги свързана с нея, като двете си въздействат взаимно и мигновено, независимо колко далеч са една от друга.
Мария Флор бе объркана. Онова, което току-що бе чула, противоречеше на всичко, което знаеше от училище за Вселената и начина, по който тя функционираше.
— Но как е възможно?
— Очевидно двете частици не си комуникират в смисъла на обмен на информация. Онова, което се случва, е много по-деликатно и объркващо: те не се считат за отделни обекти.
— Но са две частици…
— Може би по-скоро са една и съща частица в две различни позиции. Шрьодингер нарича тази загадъчна особеност на квантовия свят entanglement, или сплитане. Тъй като в момента на Големия взрив всички частици били свързани помежду си, това означава, че Вселената е вплетена в мрежа от невидими връзки между всички нейни съставни части. — Историкът се взря в Мария Флор, сякаш следващият въпрос бе най-важният. — Разбираш ли значението на това грандиозно откритие?
Със смаяно изражение, Мария Флор сякаш бе изпаднала в транс. Разкритията относно доказателствата за взаимовръзките във Вселената не се осмисляха лесно и бързо. Отне й няколко секунди да кимне леко и да отговори.
— Вселената е едно цяло.
— Изглежда съставена от безброй различни елементи, но всъщност те са част от едно и също — потвърди Томаш. — Живеем с усещането, че сме независими един от друг и от всичко, което ни заобикаля — от тревата в градината до най-далечните звезди, но това е просто илюзия. Всичко е свързано, сплетено; всичко е едно под различна форма. Истината е, че Вселената е едно; разнообразието крие еднородност, многообразието обвива неделимостта.
Приятелката му разтърси глава, опитвайки се да се освободи от вцепенение го, което я бе завладяло.
— Тези разкрития наистина са… потресаващи — заекна тя. — Най-важното е, че поставят под съмнение не само природата на действителността, но и факта кои всъщност сме ние. Щом атомите са свързани помежду си, независимо от разстоянието между тях, и щом телата ни са съставени от атоми, това значи, че ние също сме свързани. Но не се чувстваме така, пали? Ако мен ме заболи стомахът тук във Вашингтон, майка ми, която се намира в Сернаше ду Бонжардим, няма да усети веднага тази болка. Как да си го обясня?
— Това е огромна загадка — призна историкът. — На самия Айнщайн му омръзнало да насочва вниманието към проблема, че Вселената не може да функционира съгласно различни закони — тези на произволната недетерминистична и квантова физика на микросвета и на обективната класическа детерминистична физика в макросвета. Унифицирането на тези теории и извеждането на т. нар. теория на всичко се превърнало в мечта на много физици. Не е ясно как е възможно поведението на атомите да се дължи на едни закони, а ние, които сме съставени от атоми, да живеем според други. Теорията на всичко, която би обединила макровселената с квантовата вселена, е светият граал във физиката. Обаче до момента никой не е успял да изведе тази теория.
— О, разбирам. Тази теория на всичко би сложила край на квантовата теория и така би разрешила всички странни неща, които…
— Грешиш — прекъсна я Томаш. — Ако има нещо, в което днешните физици са сигурни, то е, че квантовата теория, колкото и невероятна да изглежда, е най-твърдата и здрава скала във физиката. Ако теорията на всичко изключи друга теория, това несъмнено няма да е квантовата, а класическата. Счита се за абсолютно сигурно. Проведени са хиляди експерименти, които проверяват прогнозите на квантовата теория, и всички те са успешни. Освен това учените открили, че…
— Hands up! — провикна се ненадейно мъжки глас, заповядвайки им да вдигнат ръцете си. — Никой да не мърда!
Двамата неканени гости подскочиха от страх и се обърнаха към вратата на кабинета, където слаб мъж с права русолява коса и рядка брада бе насочил автоматичната си пушка към тях.