— Разбирам.
Фъч вдигна пръст, за да подчертае значението на следващите си думи.
— Много е важно Агенцията да не бъде свързана по никакъв начин с тази операция, ясно ли е? Направете всичко възможно да изглежда като обикновено престъпление, разбирате ли? Например представете така нещата, сякаш копелето случайно се е удавило в река Потомак или е пречукано от наркотрафикант, или нещо подобно.
— Значи, просто трябва да го изтрия от лицето на земята…
— Не точно. Нека кучият син първо да разкаже всичко, което знае за "Квантово око" — секретен проект на покойния директор на "Наука и технологии". Подробности за него ще намерите в досието, което ви дадох. Прочетете го внимателно. Съдържанието му е поверително.
Мрачният поглед на Фуентес за момент се спря върху папката, преди отново да се обърне към шефа си.
— Тогава какви са заповедите?
Хари Фъч бавно и тежко се надигна от мястото си и оправи панталона си, приготвяйки се да сложи край на срещата.
— Намерете го и го измъчвайте безмилостно, докато получите сведенията — нареди той. — След това го убийте. — Директорът се канеше да си тръгва, но се спря, за да даде последни инструкции. — И не искам неприятности, разбрахме ли се? Подчертавам: всеки свидетел от страна на Агенцията трябва да бъде ликвидиран. По никакъв повод не трябва да ни свързват със случая.
Агентът се изправи с бързо и решително движение. Допря пръсти до челото си, отдавайки чест.
— Тъй вярно, сър — заяви той. — Считайте го за изпълнено.
LIII
Автоматичната пушка на нахлулия в кабинета мъж бе насочена към гърдите на Томаш. Непознатият дишаше тежко и не изпускаше от поглед Мария Флор.
— Кои сте вие?
Двамата неканени гости стояха с вдигнати ръце, изплашени и поразени от факта, че бяха хванати от човек, чиито стъпки дори не бяха чули. Те знаеха, че рискуват, като проникваха тайно в чуждо жилище, особено когато то принадлежи на ръководителя на дирекция на ЦРУ, но все си мислеха, че ако някой се появи, първо щяха да чуят шум откъм входната врата — може би стържене на ключ или удар от разбиването й, все нещо, което да им даде време поне да се скрият. Само че въоръженият мъж се появи внезапно от нищото, без никакво предупреждение.
— Кои сте вие? — повтори непознатият и замахна заплашително с пушката. — Какво правите тук?
— Ние… ние търсим доказателства… — заекна историкът, докато се опитваше да измисли как да се защити. — Не искаме да вземаме нищо, не сме крадци.
— Доказателства за какво?
Не е лесно да измислиш план, когато не знаеш нищо за човека срещу теб, осъзна Томаш. Кой беше този, който ги заплашваше с оръжие? Къде се намираше той в целия пъзел от събития, случили се през последните четиридесет и осем часа? Какво правеше в апартамента и какви бяха намеренията му? Без тази информация историкът нямаше представа какво да предприеме.
— Опитваме се да съберем сведения, които да ни помогнат да разкрием убиеца или убийците на собственика на това жилище — отвърна накрая той, избрал да признае истината. — А вие кой сте?
Мъжът отново замахна застрашително с пушката.
— Тук аз задавам въпросите — изръмжа ядосано непознатият.
— За последен път ви питам: кои сте вие? Искам имена и професии, без празни приказки.
— Името ми е Томаш Нороня от Лисабон, историк съм.
— Аз съм Мария Флор Секейра, директор съм на един… — Тя се поколеба при мисълта колко абсурдно звучи заявяването на професията й при такива необичайни обстоятелства. — Всъщност работя като управител.
Въоръженият мъж бе вперил поглед в Томаш, като че ли го изучаваше.
— Томаш Нороня? — промърмори той, сякаш размишляваше върху новите сведения. — Виж ти. — Той подсвирна, впечатлен.
— Убиецът сам се пъхна в ръчичките ми!
Тези думи изненадаха историка. Как бе възможно мъжът пред него да знае името му?
— Не съм убиец.
— В доклада на ЦРУ за убийството в Женева пише друго. Името ви е записано там като физическия убиец. Сега ме интересува кой ви нае.
Следа номер едно, помисли си Томаш. Мъжът имаше достъп до доклада на ЦРУ за смъртта на Белами. Този човек вероятно бе агент, който американската агенция за разузнаване бе пратила тук, за да чака някой да дойде в апартамента, каза си унило той. Ако това бе така, бяха загубени. В Америка ЦРУ нямаше да направи грешен ход, както се бе случило в Лисабон.