— Това твърдят и много учени, които не са добре запознати с проблема. Но редицата експерименти и принципът на неопределеността доказват, че всъщност няма нищо, което да провокира квантовата флуктуация. Знам, че е трудно за възприемане. Спомнете си, че винаги, когато математиката и експериментите противоречат на здравия разум, както се случило например, когато Коперник открил, че не Слънцето се върти около Земята, а обратното, здравият разум губи. Знам, че няма логика във Вселената да се случват неща без определена причина, но това показват математиката и експериментите. Частиците в квантовата флуктуация се появяват, без нищо да ги задължава да бъдат на това място по това време. Това е дълбоката същност на реалността.
— Такова твърдение е… сюрреалистично.
— Затова хората, които наистина разбират квантовата физика, са изумени. Важното всъщност е да разберем влиянието на откритието на Франк Белами върху схващането за съзнанието. Според класическата физика мозъкът е сложна машина за механистично обработване на информация и в този контекст свободната воля би била просто илюзия, щом традиционната наука твърди, че всички поведения трябва да имат причина, дори и тя да е непозната. Квантовата физика обаче ни кара да преосмислим функционирането на мозъка. Все повече физици започват да подкрепят тезата, че щом мозъкът е създаден от атоми, вероятно в съзнанието ни също се случват квантови процеси.
— Какво означава това?
— Че сме изправени пред истинска революция. Забележете, квантовата суперпозиция предполага, че всички реалности са възможни и никоя от тях не е задължителна, нали така? Когато има акт на наблюдение, суперпозицията на даден електрон се нарушава и той се осъществява като частица в една от няколко възможности. По същия начин мозъкът постоянно се намира пред множество идеи и хипотези, като всички те съществуват паралелно, сякаш са в суперпозиция, и в момента на вземането на решение избира само една от тях. Ако наистина в мозъка се случват квантови процеси, възможностите, които съзнанието избира, не са непременно детерминистични, нито резултат от причинно-следствен механистичен процес, а представляват ефективни избори. Всъщност съзнанието избира между няколко различни възможности по същия начин, както един електрон в известен смисъл го прави в момента, когато е наблюдаван и суперпозицията му се нарушава. Квантовите ефекти в мозъка все още се изучават, но могат да обяснят определени характеристики на съзнанието, които невробиологията, която се ръководи от законите на класическата физика, не признава. Много невробиолози смятат, че мозъкът не е нищо повече от биохимичен компютър, поради което съзнанието е илюзия. Откритията в квантовата физика обаче ни показват, че ако наистина в мозъка протичат квантови процеси, то в крайна сметка съзнанието не е илюзия, породена от биохимичните функции.
— Не разбирам — каза Питър. — Как е възможно в мозъка да протичат квантови процеси?
Томаш разлисти досието и потърси определен абзац от текста.
— Баща ви се е занимал с този въпрос и е посочил като хипотеза място в мозъка, където може да се случват квантови скокове. Синапсите. Това са малки пространства между нервните окончания в мозъка, където се обработва информацията и възникват решенията и мислите. На това място импулсът на един неврон стимулира следващия. И ако възможността за предаване или не на един импулс се разгледа като вълнова функция, пътят за наличието на вероятностни квантови процеси е отворен.
— Добре, но как протичат те? Какъв е механизмът?
— Като квантовите скокове на тунелиране, при които един електрон изчезва от едно място и се появява на друго. Разбира се, тези квантови скокове са възможни само в пространство, съответстващо на седем атома, макар в редки случаи да могат да прескачат и на дължина от максимум сто и осемдесет атома. Всъщност, съвпадение или не, площта, съответстваща на сто и осемдесет атома, с равна точно на дължината на синаптичното пространство. Тъй като електроните са в непрекъснато движение, те могат да направят седем милиарда опита за пресичане на синаптичната мембрана за една милисекунда — времето, за което един електрически синапс предава импулс, а това дава около 50 % шанс за квантово тунелиране при дължини с такива размери. При внимателно проучване на структурата на синапса става ясно, че конструкцията му — също интересно съвпадение — е идеална за извършване на тунелен преход през синаптичния процеп. Когато един импулс достига синапса, процепът придобива електрически заряд и това мощно електрическо поле позволява квантовото тунелиране. В такъв случай може да се предполага, че вълновата функция се нарушава в синапсите, когато се произвежда мисъл, и именно в този феномен се проявява съзнанието.