— Това… това е фантасмагория! — възкликна Мария Флор с невярващо изражение. — Фантастичен разказ със съмнително качество! Глупости! Какви други нелепости ще измислят?
— Признавам, че звучи странно и няма никакво доказателство, че това наистина се случва. Само че, трябва да те предупредя, все повече физици започват да вярват в теорията за мултивселената.
— Шегуваш се…
— Говоря сериозно. И най-изненадващото е, че загадъчните резултати от научни експерименти, изследващи странната природа на реалността, не спират дотук.
— Какво? Още ли има?
Въпреки тайнствения проблясък в очите на историка, по устните му премина усмивка. Не всеки ден обикновен човек като приятелката му се сблъскваше с толкова объркваща научна информация, чиито последствия много физици дори не приемаха.
— Експериментът с двата процепа предполага, че бъдещето може да влияе на миналото.
XXX
В момента, в който Джеймс Кронгард и Грег Шварц пристигнаха на мястото, патрулната кола паркираше сред останалите коли на малкия паркинг на ъгъла на булевард "Берн" и площад "Испания". Шевролетът на американското посолство с дипломатически номера спря на последния светофар на булеварда и двамата огледаха площадчето, което обикновено служеше за паркинг на около две дузини автомобили. Забелязаха полицай да седи в патрулната кола и друг агент, застанал до син фолксваген.
— Това е колата — потвърди Кронгард, седнал зад волана, сочейки задното стъкло на автомобила. — Виждаш ли дупката там?
Шварц огледа стъклото.
— От изстрел.
— Куршумът е мой.
Шефът на охраната на посолството се засмя шеговито.
— Имаш нужда от тренировка — саркастично отбеляза той.
Огледа малкия паркинг. Имаше няколко паркирани коли, но по-голямата част стоеше празна.
— Какво ще правим? Да спрем тук?
— Не говори глупости! Последното, от което се нуждаем, е ченгетата да ни видят. Колкото по-малко хора ни забележат, толкова по-добре. Това е секретна операция, ясно?
— Ами фолксвагенът?
В този момент светофарът светна зелено и агентът от ЦРУ натисна педала и потегли.
— Какво ме интересува? Не е важна колата, а информацията, до която води присъствието й тук. — Той махна с ръка към модерната, осветена от малки прожектори сграда вляво, която бяха отминали. — Не виждаш ли седалището на "Гулбенкян" ей там? Щом фолксвагенът е паркиран тук, значи, нашият човек се крие вътре. Не забравяй, че е консултант на фондацията. Трябва да влезем и да го заловим.
Шевролетът заобиколи площад "Испания" и паркира в началото на булевард "Антонио Аугущо де Агиар". Пехотинецът под прикритие, изпратен от Шварц да наблюдава сградата, ги посрещна на ъгъла пред бронзовата статуя на Калуст Гулбенкян, седнал в краката на гигантска каменна скулптура ма египетския бог Хор.
Като видя шефа си, придружен от агента от ЦРУ, мъжът се изправи, тропна с пети и отдаде чест.
— Добър вечер, сър.
— Не ми отдавай чест на пътя, идиот такъв! — смъмри го Шварц нервно. — Не виждаш ли, че привличаме внимание?
Смутен от забележката, мъжът изостави формалностите и се опита да се държи естествено. Джинсите и коженото му яке наистина не подхождаха на военната поза.
— Простете, сър.
Шефът му се огледа наоколо.
— Някаква следа от заподозрения?
— Не, сър. След като бях информиран, че обектът вероятно се намира тук, се върнах вътре и още веднъж разпитах охранителите на фондацията. Тази вечер никой не го е виждал. След това се вмъкнах в сградата и отключих вратата на кабинета му, за да проверя дали не се крие там. Нямаше никого.
Шварц се обърна към Кронгард в очакване на инструкции.
— Какво ще правим?
Агентът от ЦРУ се взря в тъмния силует на сградата. Комплексът бе голям, но не чак толкова, че да не може да се претърси щателно за по-малко от два часа.